Горски бекас
Куконос
Scolopax rusticola Linnaeus, 1758
Разред Дъждосвирцоподобни (Charadriiformes)
Семейство Бекасови (Scolopacidae)
Природозащитен статус: в България: застрашен вид EN [А3 + C2ai + E], ЗБР-IV; международен: ДП-II-III, БеК-II, ECS-spec 3.
Общо разпространение. Палеарктичен вид, който гнезди в почти цяла Европа и Северна Азия. Южната граница на ареала в Европа преминава през Испания, Италия, Албания, България, Северна Гърция, Турция и Кавказ. Изолирани находища има в Хималаите и Тяншан [1, 2, 3].
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен и зимуващ вид. До 1950 г. е широко разпространен както в планините, така и в предпланински и гористи равнинни райони [4, 5, 6, 7]. През периода 1950-1985 г. има значително намаление на гнездовата и миграционната численост. Данните за гнездене са единични, непотвърдени с доказателства [4, 7, 8, 9, 10].През последните години отделни двойки гнездят в горската зона на Рила, Пирин, Западни Родопи и Стара планина [7, 11, 12], както и в по-ниски планини като Странджа и Малешевска планина [7, 12, 13]. От общо известните 48 гнездови находища, 17 са потвърдени през последните 20 години. Напоследък тенденцията в числеността е неизвестна. Предполагаемата гнездова численост е 200–400 двойки. По време на миграция и зимуване е разпространен в цялата страна, но е малоброен.
Местообитания. Бореални гори и гори в умерената зона. Гнезди в разнообразни горски местообитания – широколистни (букови, дъбови), смесени и иглолистни гори от около 400 (Странджа) до 1800 m н. в. По-често се среща в планинските смърчови, смърчово-бялоборови и мурови гори.
Биология. Токуването е най-активно през април–началото на май и се извършва главно привечер. Строи гнездото си на земята върху горската постилка. Снася 4 бели до тъмнокафяви яйца [1, 12]. Женската при опасност пренася малките си с клюн [14]. Храни се с червеи, ларви и възрастни насекоми, рядко дребни плодове [1].
Близки видове. Голяма бекасина (Gallinago media), средна бекасина (G. gallinago).
Отрицателно действащи фактори. Прекомерен лов. Безпокойство от хора и хищници.
Предприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР. Включен в ЧКБ (1985). Значителна част от гнездовите находища се намират в защитени територии (НП "Пирин", НП "Рила", ПП "Странджа", резерватите "Чупрене" и "Мантарица").
Необходими мерки за опазване. Преустановяване на горскостопанските мероприятия в районите на гнездене. Провеждане на образователни кампании за опазването му. Обявяване на НП "Западни Родопи" и НП "Западна Стара планина", които ще обхванат голяма част от известните гнездови находища. Обявяване на нова защитена територия в районите на върховете Свещник и Муторог в Южен Пирин, където са запазени подходящи местообитания.
Основна литература за вида: 1. Нанкинов и др., 1997; 2. Birdlife International, 2004; 3. Hagemeijer, Blair (Eds), 1997; 4. Боев, 1985; 5. Кузев, 1928; 6. Петров, 1950; 7. Nankinov, Dalauchieva, 2002; 8. Нанкинов, Джунински, 1985; 9. Петров, 1981; 10. Петров, 1989; 11. Nikolov, 2004; 12. Stoyanov et al., 2003; 13. Milchev, 1998; 14. Думанов, 1936.
Автори Петър Шурулинков, Венцеслав Делов, Диню Кючуков, Стоян Николов, Георги Стоянов
