Черноморска пъстърва
Salmo labrax Pallas, 1814
Salmo trutta pallassi Gunther, 1866: Дренски, 1923: 71; Salmo trutta labrax Pallas, 1814: Дренски, 1948: 21; 1951: 54;Карапеткова, Живков, 1995: 94.
Разред Пъстървоподобни (Salmoniformes)
Семейство Пъстървови (Salmonidae)
Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR [A4; C2a].
Общо разпространение. Обитава Черно и Азовско море, откъдето навлиза и в по-големите прилежащи реки.
Разпространение и численост в България. Рядък вид в българската акватория на Черно море. В миналото е улавян по Черноморското крайбрежие от Варна до Созопол [1, 2, 3]. За размножаване мигрира в р. Дунав [4], където при Силистра са намирани единични индивиди [5]. Липсва актуална информация за състоянието на вида в момента. Има данни, че се среща в Черно море при Варна, Несебър и Созопол, както и в р. Дунав [4], но вероятно е силно намалял. През последните години единични индивиди са уловени в р. Дунав при Русе [6].
Местообитания. Среща се в открито море и естуарни води, като за размножаване навлиза в постоянни големи реки.
Биология. Образува две форми – проходна и постоянна. Проходната форма се среща по цялата шелфова зона на Черно и част от Азовско море и навлиза в реките за размножаване. Миграцията на възрастните индивиди започва през април–май, а размножителният период – от средата на октомври до януари. Плодовитостта на женските индивиди е между 2500 и 15 500 хайверни зърна. Излюпването на личинките става при температура на водата около 9–10 °С в периода от средата на декември до февруари. През есента младите пъстърви мигрират към морето, преди навършване на двегодишна възраст. Полово съзряват на третата година при дължина на тялото 35–90 cm. Младите индивиди в реките до 13–14-месечна възраст се хранят с безгръбначни животни, а възрастните в морето – с риби, главно хамсия [7].
Близки видове. Дунавската пъстърва (Hucho hucho), от която се различава по по-малкия брой люспи в страничната линия (под 150) и по-късата основа на мастната перка – под 40% от дължината на опашното стъбло, докато при H. hucho тя е между 49–90%.
Отрицателно действащи фактори. Загуба (деградация) на местообитанията, поради хидротехнически дейности, свързани с напречно преграждане на речните корита. Замърсяване на водите, интродуциране на чужди видове, които влияят директно на вида като конкуренти, неконтролиран риболов и бракониерство.
Предприети мерки за опазване. Няма.
Необходими мерки за опазване. Въвеждане на пълна забрана за улов на пъстървови риби в р. Дунав и в Черно море.
Основна литература за вида: 1. Дренски, 1923; 2. Дренски, 1948; 3. Дренски, 1951; 4. Карапеткова, Живков, 1995; 5. Маринов, 1978; 6. Vassilev, Trichkova, 2007; 7. Световидов, 1964.
Автори Тихомир Стефанов, Теодора Тричкова
