Гръцка сага
Saga hellenica Kaltenbach, 1967
Saga pedo auct. (nec Pallas, 1771): Буреш, Пешев, 1958: 70; Saga serrata auct. (nec Fabricius, 1793): Буреш, Пешев, 1958: 70.
Разред Правокрили насекоми (Orthoptera)
Семейство Ливадни дългопипални скакалци (Tettigoniidae)
Природозащитен статус: в България: изчезнал EX.
Общо разпространение. Балкански ендемит, разпространен в Албания, Македония, Гърция (без Източна Македония и Тракия), а в миналото и в Западна България.
Разпространение и численост в България. Видът е намиран в България единствено на Люлин в дефилето на Владайска река над Княжево, където през 1938, 1939 и 1940 г. са уловени шест женски индивида [1], определени правилно едва през 2003 г. [2]. Не е установяван по-късно в същото находище или другаде в България. Поради големите си размери видът не може да остане незабелязан при честите посещения на Люлин от ентомолози. Люлинската популация е била най-северната в ареала на вида, който се е срещал там вероятно с единични индивиди.
Местообитания. В миналото е обитавал нископланински сухи поляни, понякога използвани за паша. На планината Водно (Северна Македония) се среща по храсти и по-рядко в тревата в открити каменисти терени и разредени ксерофитни горички от 500 до 1000 m н. в.
Биология. Липсват данни за биологията на люлинската популация преди нейното изчезване (видът е правилно идентифициран [2] едва след неговото изчезване), но съществуват такива за македонските и гръцките популации. Ларвите се излюпват през март и началото на април. Линеят 6 пъти. Продължителност на всяка ларвна възраст: 8–10 дни; на ларвния стадий: 50–60 дни. Възрастното насекомо живее от края на май до август. Снася яйца в почвата. Зимува като яйце. Яйчният стадий може да продължава до няколко години (хиперпауза). Тясно специализиран хищник с дебнещо поведение. Храна: едри правокрили и богомолки. Няма конкуренти в хранителната си ниша.
Близки видове. Различава се от Saga natoliae по по-стройния си хабитус и по-дребните размери, от S. campbelli, S. rammei и S. pedo по формата и оцветяването на пронотума, по-големите размери и по-масивния хабитус.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение в България и измененията на местообитанието в резултат на човешката дейност са най-вероятната причина за регионалното изчезване на вида.
Предприети мерки за опазване. Няма.
Основна литература за вида: 1. Буреш, Пешев, 1958; 2. Chobanov, 2003.
Автори Алекси Попов, Драган Чобанов
