Дунавски щипок
Български щипок
Sabanejewia bulgarica (Drensky, 1928)
Cobitis bulgarica Drensky, 1928: Дренски, 1928: 171; Cobitis aurata bulgarica (Drensky, 1928): Карапеткова, 1972: 169; Маринов, 1978: 203.
Разред Шараноподобни (Cypriniformes)
Семейство Щипоци (Cobitidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [B1a, b].
Общо разпространение. Среща се в Европа – ендемичен вид за долното течение на р. Дунав. Среща се в Сърбия, Румъния и България.
Разпространение и численост в България. Видът е описан за пръв път от р. Дунав при Видин [1]. Впоследствие е установен по цялото протежение на българския сектор от Видин до Силистра, като за размножаване е навлизал на няколко километра от устията на по-големите й притоци – Огоста, Искър, Вит, Осъм и Янтра [2, 3]. По-късно отново е намиран в р. Дунав [4, 5, 6] и р. Янтра, където е установен доста нагоре по течението – при с. Полско Косово, над 40 km от устието [7]. През последните години е намиран в р. Дунав (наши данни). Не е потвърдено навлизането му за размножаване в останалите дунавски притоци.
Местообитания. Постоянни големи реки с чакълесто дъно и бързо течение.
Биология. Бентосен, реофилен вид. Обитава основното корито на р. Дунав на дълбочина от 9 до 15 m, но може да бъде открит и до 20 m. Размножава се в май–юни, като мигрира към устията на притоците. Хвърля хайвера си на няколко километра нагоре по течението. Личинките се излюпват след 5–7 дни и малко след излюпването отново се връщат в р. Дунав. Храни се с бентосни безгръбначни животни предимно нощем. Достига на дължина до 10 cm [3, 8].
Близки видове. Балкански щипок (S. balcanica). Дунавският щипок се различава по по-високото и сравнително късо тяло и по-малкия брой по-големи петна по страните на тялото.
Отрицателно действащи фактори. Замърсяване на водите, промени в скоростта на течението и натрупване на наноси в реките, вследствие на хидротехнически дейности.
Предприети мерки за опазване. Няма.
Необходими мерки за опазване. Ограничаване на хидротехническото строителство, опазване на р. Дунав и притоците й от замърсяване.
Основна литература за вида: 1. Дренски, 1928; 2. Дренски, 1948; 3. Дренски, 1951; 4. Маринов, 1978; 5. Sivkov, 1991a; 6. Vassilev, 1994; 7. Карапеткова, 1972; 8. Карапеткова, Живков, 1995.
Автори Тихомир Стефанов, Теодора Тричкова
