Балкански щипок
Лискур
Sabanejewia balcanica (Karaman, 1922)
Cobitis balcanica Karaman, 1922: Дренски, 1928: 169; Cobitis aurata balcanica Karaman, 1922: Дренски, 1951: 125; Sabanejewia aurata balcanica Karaman, 1922: Карапеткова, Живков, 1995: 134.
Разред Шараноподобни (Cypriniformes)
Семейство Щипоци (Cobitidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [A1a, c], ЗБР-II; международен: IUCN [DD], БеК-III, ДХ-II.
Общо разпространение. Видът се среща в Средна и Източна Европа.
Разпространение и численост в България. В миналото е установен в горните и средните течения на повечето дунавски притоци, както и в много от притоците на р. Марица. Среща се в р. Струма и притока и Рилска река, в реките Доспат и Камчия [1]. Впоследствие видът е потвърден многократно за реките от дунавския басейн – Искър и притоците й [2, 3, 4, 5, 6], Огоста [3, 7], Вит [3, 8, 9], Осъм [3] и Янтра [3, 9, 10]. Установен е и в реките Арчар и Лом [7]. Постепенно изчезва от реките в Егейския басейн. Първоначално е съобщен за р. Струма под и над яз. "Студена", както и за притока й р. Мътница [5], но при последващи изследвания в района не е намерен [11]. В басейна на р. Марица е потвърден само за р. Мечка [9], р. Арда и притоците й, и Бяла река [12]. В реките Места и Камчия не е потвърден [13, 14]. През последните години балканският щипок е установен в реките Войнишка, Видбол, Арчар, Лом, Цибрица, Огоста, Искър и Вит (наши данни).
Местообитания. Средните и горните течения на постоянни реки с пясъчно-чакълесто дъно и бързо течение.
Биология. Бентосен, реофилен вид. Размножителният период е от края на април до началото на юни. Плодовитостта на женските е ниска – около 300 хайверни зърна, които се отлагат направо върху камъните Храни се с дънни безгръбначни животни и хайвер [1, 15].
Близки видове. Дунавски щипок (S. bulgarica). Балканският щипок се различава по по-ниското и източено тяло, както и по наличието на повече и по-малки петна по страните на тялото.
Отрицателно действащи фактори. Загуба на местообитанията, в резултат на хидротехнически дейности, замърсяване на водите. Голи сечи в планинските райони, водещи до увеличаване на поройността и затлачване на реките.
Предприети мерки за опазване. Видът е включен в Приложение 2 на ЗБР (2002).
Необходими мерки за опазване. Ограничаване на хидротехническото строителство в средните и горните течения на дунавските притоци. Контрол върху изсичането на горите в планинските райони и опазване на реките от замърсяване.
Основна литература за вида: 1. Дренски, 1928; 2. Шишков, 1939; 3. Дренски, 1951; 4. Паспалев, Пешев, 1955; 5. Булгурков, 1958; 6. Диков и др., 1988; 7. Михайлова, 1970; 8. Карапеткова, Диков, 1986; 9. Sivkov, 1991a; 10. Карапеткова, 1972; 11. Михайлова, 1965а; 12. Pehlivanov, 2000b; 13. Apostolou, 2005; 14. Карапеткова, 1974; 15. Карапеткова, Живков, 1995.
Автори Тихомир Стефанов, Теодора Тричкова
