Дива коза
Rupicapra rupicapra (Linnaeus, 1789)
Разред Чифтокопитни (Artiodactyla)
Семейство Кухороги (Bovidae)
Природозащитен статус: в България: застрашен подвид ЕN [A4acde+C2a(i) + D1]; ЗБР-II, IV; международен: БеК-III; ДХ-II, IV.
Общо разпространение. Видът е реликт от ледниково време със 7 подвида в Алпите, Карпатите, Кавказ, Мала Азия и Балканския полуостров. У нас обитава балканската дива коза R. r. balcanica Bolkay, 1925, разпространена в някои по-високи планини на Балканите (без Хърватия).
Разпространение и численост в България. В миналото е обитавала Стара планина, Средна гора, Витоша и Рило-Родопския масив [1]. От края на XIX в. до 30-те години на XX в. застрашително намалява, изчезва от Средна гора и Витоша; в края на периода числеността е 1000 индивида [2], от 1965 до 1984 г. – средно около 1500 индивида. За 1985-1994 г. преобладава мнението за численост 1600–1800 диви кози [1, 3, Анкета с горските стопанства – 1989, 4, 5, 6, 7, 8, 9]; през 1997–2000 г. тя е само 1000–1100 броя [10, 11, 12, 13], а до 2005 г. нараства на 1600–1800 индивида: Централен Балкан – 200–220, Рила – 450–500, Пирин – 200, Западни Родопи – 750–850 индивида [9, 12, 14, 15, таксации в НП]. Плътността върху обитаваната площ у нас е средно 1–2 инд./ 100 ha. В Рила – 4,8 индивида (П. Генов – непубл.)
Местообитания. Стръмни скалисти склонове, гори и високопланинската безлесна зона.
Биология. Разгонването в Стара планина е октомври–ноември, в Пирин – ноември–средата на декември [3, 16]. Повечето женски започват да се размножават през третата година, а мъжките през четвъртата и петата. Бременността е 160–175 дни; най-често ражда 1 малко. През лятото и ранната есен стадата на женските достигат 40–50 животни [7]. Храни се през деня [1].
Близки видове. Няма.
Отрицателно действащи фактори. Хибридизацията с животни от номинатия подвид, внесени през 1977-1978 г. в Родопите [1, 15, 17]. Вероятно е хибридна и формиращата се във Витоша популция от животни от Родопите. Изолацията на субпопулациите. Силното бракониерство. Намаляването на територията на обитаване. Урбанизацията, безпокойството от туризма и глутниците подивели кучета.
Предприети мерки за опазване. Първите мерки датират от края на XIX в. Защитен вид от 2007 г. 60 % от популацията обитава НП "Пирин","Централен Балкан" и "Рила", ПП "Рилски манастир" и резервати в Западни Родопи. Включена в ЧКБ (1985) – застрашен вид. Планове за опазване [7, 15].
Необходими мерки за опазване. Спешно проучване на генофонда на подвида и последиците от хибридизацията. Взимане на мерки за ограничаването й. Изготвяне на международна план за опазване на подвида. Включване на подвида в Червения списък на IUCN.
Основна литература за вида: 1. Спиридонов, 1985; 2. Христович, 1939; 3. Тюфекчиев, 1978; 4. Spiridonov, Spassov, 1998; 5. Spiridonov, Genov, 1997; 6. Spassov et al., 2000a; 7. Гънчев, 2001; 8. Андреев, Златанова, 2003; 9. Генов и др., 2003; 10. Spassov et al., 2000b; 11. Спиридонов, 2003; 12. Мирчев, Андонов, 2003; 13. Dutsov, 2003; 14. Spassov, Spiridonov, 2006; 15. Valchev et al., 2005; 16. Гънчев, 1980; 17. Genov, Massei, 1989.
Автори Жеко Спиридонов, Николай Спасов, Петър Генов
