Лупавец
Rutilus frisii (Nordman, 1840)
Rutilus frisii velecensis Chichkoff, 1932: Шишков, 1932: 355; Дренски, 1948: 23.
Разред Шараноподобни (Cypriniformes)
Семейство Шаранови (Cyprinidae)
Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR [A1a; E]; международен: IUCN [DD]; БеК-III.
Общо разпространение. Обитава долните течения на реките, вливащи се в Черно море и в западната част на Каспийско море.
Разпространение и численост в България. Съобщаван е за реките Караагач, Велека и Резовска [1, 2, 3, 4, 5, 6, 7]. Много рядък вид с ниска численост. Популацията в р. Караагач трябва да се смята за изчезнала, тъй като при изследвания през 2005 г. не бе установен нито един индивид [8]. В р. Велека се среща само в най-долното течение, под с. Бродилово, като популацията е с много ниска численост и биомаса [6, 7]. Няма данни за състоянието на вида в р. Резовска.
Местообитания. Среща се основно в постоянни реки, като обитава и техните естуарни зони.
Биология. Живее на малки стада главно в дълбоките части на реките. Полово съзрява на 2–4 годишна възраст. Размножава се главно през април–май. За размножаване мигрира нагоре по течението, като отлага хайвера си на места с каменисто дъно и между растителността в плитките участъци. Плодовитостта на женските индивиди е между 90 000 и 250 000 хайверни зърна. Храни се с водорасли и дребни безгръбначни животни. Достига на дължина до 60 cm и тегло до 1,5 kg [5].
Близки видове. Бабушката (R. rutilus) и речният кефал (Leuciscus cephalus). От бабушката, лупавецът лесно се различава по по-големия брой люспи в страничната линия (58–61). По същия белег се различава и от речния кефал, на който много напомня по окраската на тялото. Люспите в страничната линия при бабушката са 40–44, а при речния кефал – 43–47.
Отрицателно действащи фактори. Замърсяване на водите, както и бързото разрастване на туристическата инфраструктура по Черноморското крайбрежие, което води до загуба на последните местообитания на вида в страната. Интродуциране на чужди видове, които влияят директно на вида като конкуренти, бракониерство.
Предприети мерки за опазване. Част от местообитанието на вида попада в границите на защитена местност "Устието на р. Велека".
Необходими мерки за опазване. Въвеждане на пълна забрана за риболов на вида. Включване на долните течения на реките Велека и Резовска в НАТУРА 2000.
Основна литература за вида: 1. Шишков, 1932; 2. Дренски, 1948; 3. Дренски, 1951; 4. Карапеткова, 1976; 5. Карапеткова, Живков, 1995; 6. Karapetkova, 2003; 7. Dikov, Zivkov, 2004; 8. Trichkova et al., 2006.
Автори Тихомир Стефанов, Теодора Тричкова
