Romanogobio uranoscopus (Agassiz, 1828)
Gobio uranoscopus (Agassiz, 1828): Дренски, 1951: 84; Карапеткова, Живков, 1995: 118.
Разред Шараноподобни (Cypriniformes)
Семейство Шаранови (Cyprinidae)
Природозащитен статус: в България: застрашен вид ЕN [A1a+3; B1b+2b]; ЗБР-II. международен:IUCN [DD]; БеК-III; ДХ-II.
Общо разпространение. В басейните на реките Дунав и Вардар, както и в някои гръцки реки (Алиакмон и Пиниос). Среща се предимно в източната част на Дунавския басейн – в средните и горните течения на притоците. Установен е в България, Румъния, Словения, Сърбия и Унгария. Единични индивиди са намерени в Австрия и Словакия.
Разпространение и численост в България. Среща се само в дунавските притоци. Първоначално е намерен в р. Искър в близост до София [1], а по-късно е установен и в реките Огоста, Бели Вит, Черни Вит, Осъм и Янтра [2, 3, 4]. Впоследствие видът е улавян в яз. "Ал. Стамболийски" [5] малко след завиряването му, и в реките Видима, Росица и Янтра [6]. През последните 20 години е установен само в р. Вит и р. Палакария [7, 8], както и в р. Скът, р. Лом, и горните течения на реките Негованка и Белица (басейна на р. Янтра) (наши данни).
Местообитания. Среща се само в горните течения на постоянни реки с пясъчно и чакълесто дъно и бързи, студени води.
Биология. Слабо позната. Типичен реофилен вид. Размножаването се извършва в плитки участъци с бързо течение. Не е известна възрастта, на която индивидите съзряват полово. Храни се с бентосни безгръбначни животни и диатомови водорасли. Продължителността на живот е до 6 години [9].
Близки видове. Oбикновената кротушка (Gobio gobio), белоперата кротушка (Romanogobio albipinnatus) и балканската кротушка (R. kesslerii), от които се различава по по-тъмната окраска, по-удълженото рило и прекъснатата през средата долна устна.
Отрицателно действащи фактори. Промените в дебита на реките вследствие на хидротехнически дейности, свързани с напречно преграждане на речните корита. Изсичането на горите (особено в планинските райони) и замърсяването на водите.
Предприети мерки за опазване. Видът е включен в Приложение 2 на ЗБР (2002).
Необходими мерки за опазване. Забрана за изграждане на хидротехнически съоръжения в горните течения на дунавските притоци. Контрол върху изсичането на горите в планинските райони и опазване на реките от замърсяване.
Основна литература за вида: 1. Дренски, 1921; 2. Шишков, 1937; 3. Шишков, 1939; 4. Дренски, 1951; 5. Димитров, 1957; 6. Карапеткова, 1972; 7. Диков и др., 1988; 8. Dikov et al., 1994; 9. Banarescu et al., 1999.
Автори Тихомир Стефанов, Теодора Тричкова