Балканска кротушка
Romanogobio kesslerii (Dybowsky, 1862)
Gobio similis Chichkoff, 1929: Шишков, 1929: 158; Gobio carpathorossicus Vladykov, 1925:Drensky, 1930: 669; Gobio kessleri Dybowski, 1862: Шишков, 1937: 267; Дренски, 1951: 86; Карапеткова, Живков, 1995: 118.
Разред Шараноподобни (Cypriniformes)
Семейство Шаранови (Cyprinidae)
Природозащитен статус: в България: застрашен вид ЕN [B1a, b (i, ii)]; международен: IUCN [DD]; БеК-III.
Общо разпространение. В басейните на реките Дунав, Днестър и Вистула. Установен е в Австрия, България, Молдова, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Словения, Сърбия, Украйна, Унгария, Хърватска и Чехия. Среща се също така и в реките Вардар, Алиакмон и Пиниос, вливащи се в Егейско море.
Разпространение и численост в България. Установен е в р. Дунав [1] и в средните течения на повечето нейни притоци – Нишава, Арчар, Лом, Огоста, Искър, Вит, Осъм, Янтра и Русенски Лом [2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11]. В последните години е рядък вид с намаляваща численост и разпространение – намерен е само в басейните на реките Лом, Искър, Вит и Янтра [12, наши данни].
Местообитания. Среща се предимно в средните течения на постоянни реки с пясъчно и чакълесто дъно.
Биология. Бентосен реофилен вид. Живее на пасажи от по няколко десетки индивида. Достига полова зрялост на втората година. Размножителният период е от средата на май до септември. Плодовитостта на женските индивиди е 2000–3000 хайверни зърна. Храни се с дънни безгръбначни животни, диатомови водорасли и детрит. Достига максимална дължина 129 mm и възраст 6 години [13].
Близки видове. Обикновената кротушка (Gobio gobio), белоперата кротушка (Romanogobio albipinnatus) и малката кротушка (R. uranoscopus), от които се различава по наличието на 8 меки лъча в гръбната перка.
Отрицателно действащи фактори. Промените в дебита на реките вследствие на хидротехнически дейности. Изсичането на горите (особено в планинските райони) и замърсяването на водите.
Предприети мерки за опазване. Няма.
Необходими мерки за опазване. Ограничаване на хидротехническото строителство в горните и средните течения на дунавските притоци. Контрол върху изсичането на горите в планинските райони и опазване на реките от замърсяване.
Основна литература за вида: 1. Маринов, 1978; 2. Шишков, 1929; 3. Шишков, 1937; 4. Шишков, 1939; 5. Дренски, 1951; 6. Булгурков, 1958; 7. Михайлова, 1972; 8. Диков и др., 1988; 9. Михайлова, 1970; 10. Карапеткова, 1972; 11. Карапеткова, Унджиян, 1988; 12. Dikov et al., 1994; 13. Banarescu, 1999.
Автори Тихомир Стефанов, Теодора Тричкова
