Подковонос на Мехели
Rhinolophus mehelyi Matschie, 1901
Разред Прилепи (Chiroptera)
Семейство Подковоноси (Rhinolophidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [A2c], ЗБР-II, ІІІ; международен: IUCN [VU: A2c]; БеК-ІІ, III; БoK-II; ДХ-ІІ, ІV.
Общо разпространение. Среща се в Южна Европа, на север до Южна Франция, Италия и източна Румъния, на изток през Закавказието до Иран и Ирак, включително Йордан и Израел, средиземноморските острови, Северна Африка.
Разпространение и численост в България. Известен вид от 29 находища в ниските части на страната, като тези в Северозападна България очертават част от северната граница на ареала [1]. Относително малоброен – около 10 000 индивида. Може да се допусне, че подобно на другите пещеролюбиви видове прилепи има намаляване на числеността средно с 20–40% [2].
Местооботания. Равнинни карстови райони. Изцяло е свързан с пещерите като убежища [1].
Биология. Храни се главно с нощни пеперуди, които лови над открити местообитания. Образува "смесени" размножителни и зимни колонии с южния и средиземноморския подковонос с численост от няколкостотин до няколко хиляди индивида. Известните до момента 6 размножителни колонии са в естествени пещери. Максимумът на ражданията е през периода 20 юни–10 юли. Зимува главно в пещери. Не извършва далечни миграции, но са установени редовни сезонни движения между летните и зимните убежища.
Близки видове. Южен (Rhinolophus euryale) и средиземноморски (Rh. blasii) подковонос.
Отрицателно действащи фактори. Антропогенен натиск върху значимите подземни убежища, например пещерите Орлова чука, Русенско, Зандана, Шуменско и Деветашка, Ловешко са обект на засилен туризъм, който не е съобразен с изискванията за опазване на прилепите. На места подземните убежища се унищожават изцяло. Изсичането и фрагментацията на естествените широколистни гори влошава качеството на ловните местообитания и летателните коридори. Негативно влияние на урбанизацията.
Предприети мерки за опазване. Видът е защитен по ЗБР, EUROBATS и всички останали конвенции (без CITES). Много от подземните убежища у нас попадат в различни категории защитени територии. Предстои включването на известните убежища в мрежата от защитени зони НАТУРА 2000.
Необходими мерки за опазване. Опазване на подземните убежища. Разработване на подробни Планове за управление за тези от тях, които са обявени за защитени територии. Допълнителни проучвания за откриване на "междинни" (пролетни и есенни) копулативни убежища, както и на конкретни ловни местообитания и летателни коридори, за да бъдат защитени и те. Комплексният консервационен подход изисква опазване на местообитанията най-малко в радиус от 5 km от летните убежища. Продължаване на ежегодният мониторинг в значимите подземни убежища на прилепи (ЗПУП) [3].
Основна литература за вида: 1. Benda et al., 2003; 2. Бешков, 1993; 3. Ivanova, 2005.
Автори Васил Попов, Теодора Иванова
