Южен подковонос
Rhinolophus euryale Blasius, 1853
Разред Прилепи (Chiroptera)
Семейство Подковоноси (Rhinolophidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [A2c], ЗБР-II, ІІІ; международен: IUCN [VU: A2c]; БеК-ІІ, III; БoK-II; ДХ-ІІ, ІV.
Общо разпространение. Среща се в Южна Европа, на изток през Закавказието до Иран и Туркменистан, средиземноморските острови, Северна Африка.
Разпространение и численост в България. Най-широко разпространеният и най-многоброен от трите вида "средни" подковоноси на територията на страната [1]. Известен е от над 100 находища [2], като повечето от тях са между 0–700 m н. в., но има зимни убежища и на по-голяма височина. Срещаемостта му намалява на юг. Минималната лятна численост е около 40 000 индивида. За пещеролюбивите видове прилепи, към които принадлежи и южният подковонос, е установено понижение на числеността средно с 20–40% през 1988–1992 г. спрямо периода 1955–1971 г. [3].
Местообитания. Гористи равнинни карстови райони в близост до вода. Почти изцяло е свързан с пещерите, но в некарстови райони през лятото се заселва и в постройки [4, 5].
Биология. Храни се главно с нощни пеперуди. От известните до момента размножителни колонии – 18 са в естествени пещери и една в подземни тунели на постройка [2]. Максимумът на ражданията е през периода 20 юни–10 юли. Зимните колонии са многочислени – в пещери и по-рядко изкуствени галерии. Не мигрира на далечни разстояния, но извършва редовни сезонни придвижвания между летните и зимни убежища (10–60 km).
Близки видове. Подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi) и средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii).
Отрицателно действащи фактори. Антропогенни въздействия върху убежищата, ловните местообитания и летателните коридори, унищожаване и фрагментация на естествените широколистни горски хабитати. Важни убежища, като пещерите Орлова чука и Магура, са обект на засилен туризъм, който не е съобразен с изискванията за опазване на прилепите. Негативно влияние на урбанизацията.
Предприети мерки за опазване. Видът е защитен по ЗБР, EUROBATS и всички останали конвенции (без CITES). Много от подземните убежища попадат в различни категории защитени територии. Предстои включването на известните убежища в мрежата от защитени зони НАТУРА 2000.
Необходими мерки за опазване. Опазване на подземните убежища. Разработване на подробни Планове за управление за тези от тях, обявени за защитени територии. Откриване на "междинни" (пролетни и есенни) копулативни убежища, както и на конкретни ловни местообитания и летателни коридори, за да бъдат защитени и те. Включване на известните убежища в мрежата от защитени зони НАТУРА 2000. Комплексният консервационен подход изисква опазване на местообитанията най-малко в радиус от 5 km от летните убежища. Продължаване на ежегодния мониторинг в значимите подземни убежища на прилепи (ЗПУП) [6].
Основна литература за вида: 1. Popov, Ivanova, 2002; 2. Benda et al., 2003; 3. Бешков, 1993; 4. Петров, 2001; 5. Beron et al., 2000; 6. Ivanova, 2005.
Автори Васил Попов, Теодора Иванова
