Средиземноморски подковонос
Rhinolophus blasii Peters, 1866
Разред Прилепи (Chiroptera)
Семейство Подковоноси (Rhinolophidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [A2c], ЗБР-II, ІІІ; международен: IUCN [NT]; БеК-ІІ, III; БoK-II; ДХ-ІІ, ІV.
Общо разпространение. Среща се в Африка, Италия, Сицилия, Балкански полуостров, Израел, Йордания, Сирия и Йемен, Кипър, Турция, Транскавказие, Иран, Афганистан и Пакистан.
Разпространение и численост в България. Установени са около 60 находища [1]. В южните части на страната видът е относително обикновен и с по-висока срещаемост и обилие [2]. Западната и централна част на Предбалкана и линията Велико Търново-Котел-Приморско очертават част от северната граница на ареала. Минималната лятна численост е около 5000 индивида. За пещеролюбивите видове прилепи, към които принадлежи и средиземноморският подковонос, е установено намаляване на числеността средно с 20–40% през 1988–1992 г. спрямо периода 1955–1971 г. [3].
Местооботания. Карстови райони в равнинните и хълмисти части на страната. Изцяло е свързан с подземни убежища - пещери и минни галерии.
Биология. Образува колонии с численост от няколкостотин до няколко хиляди индивида, често заедно с южния подковонос (Rh. euryale) и подковоноса на Мехели (Rh. mehelyi). Максимумът на ражданията е през периода 20 юни–10 юли. Зимуващи колонии са известни само от пещерите Айна Ини и Самара (с. Рибино, Източни Родопи), Парниците (с. Бежаново) и Моровица (с. Гложене). Не мигрира, но извършва редовни сезонни придвижвания между летните и зимните убежища.
Близки видове Южен подковонос (Rhinolophus euryale) и подковонос на Мехели (Rhinolophus mehelyi).
Отрицателно действащи фактори. Антропогенно въздействие върху убежищата – унищожаване или безпокойство в тях, поставяне на врати и решетки, които възпрепятстват или затрудняват достъпа и водят до промяна на микроклимата. Антропогенен натиск върху ловните местообитания и летателни коридори, например унищожаването и фрагментацията на естествените широколистни гори.
Предприети мерки за опазване. Видът е защитен по ЗБР, EUROBATS и по всички останали конвенции (без CITES). Много от подземните убежища у нас попадат в различни категории защитени територии. Предстои включването на известните убежища в мрежата от защитени зони НАТУРА 2000.
Необходими мерки за опазване. Опазване на подземните убежища. Разработване на подробни Планове за управление за тези от тях, които са обявени за защитени територии. Проучвания за изясняване на "междинни" (пролетни и есенни) копулативни убежища, както и на конкретни ловни местообитания и летателни коридори, за да бъдат защитени и те. Негативно влияние на урбанизацията, доколкото видът избягва урбанизираните местообитания. Комплексният консервационен подход изисква опазване на местообитанията най-малко в радиус от 5 km от летните убежища. Продължаване на ежегодния мониторинг в значимите подземни убежища на прилепи (ЗПУП) [4].
Основна литература за вида: 1. Benda et al., 2003; 2. Popov, Ivanova, 2002; 3. Бешков, 1993; 4. Ivanova, 2005.
Автори Васил Попов, Теодора Иванова
