Жълтоклюна хайдушка гарга
Алпийска гарга, алпийска чавка
Pyrrhocorax graculus Linnaeus, 1766
Pyrrhocorax alpinus Koch.: Клайн, 1909: 39.
Разред Врабчоподобни (Passeriformes)
Семейство Вранови (Corvidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU B1b(I, iii, iv, v) c(i, iii, v); C2a(i); ЗБР-III.
Общо разпространение. Палеомонтанен вид. Гнезди в Южна Европа, Северна Африка, Иран, Централна Азия, Кавказ, Хималаите [12].
Разпространение и численост в България. Постоянен вид. В миналото твърде често срещан по високите скалисти върхове на Рила, Пирин, Алиботуш, Родопите и Стара планина и по-ниските им карстови терени [4]. Силно намалял вид, който на много места изчезва [1]. До 60-те–70-те г. на XX в. е гнездила в много карстови райони на България [7] и най-вече в карстови пропасти на Западна Стара планина [9], Искърския пролом [5], Понор планина и Врачанска планина [8]. Сегашното разпространение включва високопланински скалисти райони в Рила, Пирин, Централна Стара планина и Славянка. Отделни замиращи гнездови находища има в Западна Стара планина [6, 10], Врачанска планина [10, 6, 12] и Васильовска планина [2]. Гнезди в Осоговска планина [11]. На 9.10.2005 г. в Радюва планина са наблюдавани 3 птици (Б. Петров, лично съобщ.). През 2006 г. видът не е установен във високите части на Западни Родопи. Общата численост в страната е около 2800 двойки [3].
Местообитания. Скалисти райони в субалпийския и алпийския пояс, рядко в по-ниско разположени скални терени.
Биология. Размножава се в пропастни пещери и по открити скални отвеси, както и в изоставени подземни рудници. Гнезди колониално, по-рядко на отделни двойки. Размножителният период започва около средата на април–май. Гнездата са по площадки, в ниши и по дъното на пропасти и други дълбоки укрития по скали. Снася от 2 до 6 яйца (най-често 3–4). Мътенето е около 18–20 дни, малките напускат гнездата на 25–30 дни. Храни се с насекоми и плодове, отпадъци по сметища на хижи, рядко дребни гръбначни животни и мърша. През есенно-зимния сезон извършва вертикални миграции и скитания, понякога на десетки километра извън гнездовите райони.
Близки видове. Червеноклюна хайдушка гарга (Pyrrhocorax pyrrhocorax).
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хранителните местообитания (израстване на висока трева по пасища и ливади) след замирането на пасищното животновъдство. Обрастване на входовете и изхвърляне на отпадъци в пропастите. Отстрел, безпокойство от пещерняци и скални катерачи в местата за гнездене. Вероятно химични препарати и тежки метали [12].
Предприети мерки за опазване. Защитена по ЗБР. По-голямата част от гнездовите находища са в защитени територии.
Необходими мерки за опазване. Промяна на селскостопанските практики. Информационна кампания сред ловци, местни жители, пещерняци и скални катерачи.
Основна литература за вида: 1. Боев, 1958; 2. Георгиев, Александров, 1988; 3. Нанкинов и др., 2004; 4. Патев, 1950; 5. Симеонов, 1967; 6. Стоянов, 2001; 7. Стоянов, под печат; 8. Стоянов, Коцев, 1985; 9. Bawmgart, 1967; 10. Delestrade, Stoyanov, 1995; 11. Stoyanov, 2005; 12. Howard, Moore, 1980.
Автор Георги Стоянов
