Левантински буревестник
Средиземноморски обикновен буревестник
Puffinus yelkouan Acerbi, 1827
Puffinus puffinus Brunn.: Простов, 1964: 52; Puffinus puffinus yelkouan Acerbi: Патев, 1950: 250; Дончев, 1963: 120.
Разред Буревестникоподобни (Procellariiformes)
Семейство Буревестникови (Procellariidae)
Природозащитен статус: в България: застрашен вид EN [B1(a+c(i) (iv)+2(a+c(iv)], ЗБР-III; международен: БеК-II.
Общо разпространение. Вероятно медитерански вид, който гнезди в Средиземноморския басейн, където е над 95% от световната популация. През гнездовия сезон се отдалечава в морето на стотици километри. Между юни и октомври популацията се разпръсва из Средиземно и Черно море, където прекарва зимата.
Разпространение и численост в България. Рядък гнездещ и многоброен скитащ. Гнезди през 1938 г. на о. Свети Иван [1] и през 1963 и 1964 г. – на о. Свети Тома и между реките Велека и Силистар [2]. Според наличните над 120 наблюдения [3] извън периода на гнездене се среща по Черноморието в ята от няколко десетки до над 37 000 птици [4]. След 1985 г. липсват данни за размножаване, но възможно и твърде вероятно гнездене е установено в 12 находища [5]. През пролетта и есента се среща на ята от няколко. до 10 200 птици по цялото крайбрежие [3, 6]. През зимата ята са наблюдавани в Атанасовско езеро [7] и до Ахтопол [8].
Местообитания. Скалисти морски брегове (включително острови).
Биология. Колониален вид, чийто гнезда са в подземни кухини, често изравяни от самите птици или в скални цепнатини. Снася 1 яйце, мъти 51-53 дни, малкото се излюпва около края на юни. Рибояден и нощно активен вид. По-голямата част от времето прекарва в открито море в търсене на храна.
Близки видове. В Средиземноморския басейн е описан един вид – Puffinus puffinus. През 1988 г. е разделен на два вида – P. puffinus и P. yelkouan. През 2000 г. P. yelkouan е разделен на други два – P. yelkouan и P. mauretanicus [9].
Отрицателно действащи фактори. Слабо проучени. Възможни заплахи: свръхулов при промишлен риболов, гибел от кукички или попадане в мрежи, интензивно застрояване на крайбрежната ивица на Черно море, осветяване на възможни гнездови места (н. Калиакра), разливи на нефтопродукти и други замърсявания на морето.
Предприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР. В резервата "Калиакра", ЗМ "о. Свети Иван" и др.) се опазват потенциално значими територии. Орнитологично важни места със значителни акватории са предложени за места по НАТУРА 2000 [10].
Необходими мерки за опазване. Разработване на национален План за опазването му, разработване на Планове за управление за местата от голямо значение за вида, мониторинг, устойчиво ползване на рибните ресурси на Черно море, запазване скалистите участъци по крайбрежието.
Основна литература за вида: 1. Jordans, 1940; 2. Паспалева-Антонова, 1965; 3. Национална банка за орнитологична информация при БДЗП, София; 4. Симеонов и кол. 1990; 5. Янков, 2007; 6. Георгиев и кол., 2003; 7. Michev, Profirov, 2003; 8. Костадинова, Дерелиев, 2001; 9. Vinicombe, 2005; 10. Матеева, Граматиков, 2007.
Автори Петър Янков, Димитър Георгиев
