Деветигла бодливка
Pungitius platygaster (Kessler, 1859)
Pygosteus platygaster Kessler: Дренски, 1923: 77.
Разред Бодливкоподобни (Gasterosteiformes)
Семейство Бодливки (Gasterosteidae)
Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR [A1c; B1a, b (i, ii, iii)]; международен: IUCN [LR/lc]; БеК-III.
Общо разпространение. Обитава басейните на Черно, Азовско и Каспийско море. В черноморския басейн се среща в р. Дунав от делтата до Белград, долните течения на реките Днестър, Буг и Днепър, делтите на Дон и Кубан.
Разпространение и численост в България. В миналото видът е бил многоброен в дунавските блата [1]. По-късно е съобщен и за р. Дунав, р. Видбол, азмаците на р. Камчия, езерата Шабла, Дуранкулак и Вая, яз. "Мандра", Варненското и Белославското езеро [2, 3, 4, 5, 6, 7, 8]. В последните години е изключително рядък, с постоянно намаляващ ареал. Сега се среща само в езерото Сребърна [9], в езерото Дуранкулак [10], във Варненския залив, където са уловени единични индивиди [11], и вероятно в някои черноморски реки, например устието на р. Маринка [12].
Местообитания. Постоянни реки, сладководни езера и блата, както и крайбрежни сладководни и бракични лагуни и морски заливи.
Биология. Полово съзрява на 1 година. Размножителният период е през месеците април–август. Плодовидостта варира между 10–20 до 600–700 хайверни зърна. Мъжките индивиди строят гнезда сред подводната растителност, които охраняват до излюпването на хайвера. Продължителността на живот е около 3 години. Храни се с дребни ракообразни, хайвер и личинки на риби [8].
Близки видове. Трииглата бодливка (Gasterosteus aculeatus), от която лесно се различава по по-големия брой (7–12) твърди лъчи (бодли) на гръбната перка, липсата на добре забележими костни пластинки отстрани на тялото и липсата на кил на опашното стъбло.
Отрицателно действащи фактори. Загуба (деградация) на местообитанията, поради пресушаване на блатата и заблатените райони; замърсяване на водите; интродуциране на чужди видове, които влияят пряко върху вида като конкуренти.
Предприети мерки за опазване. Включен в ЧКБ (1985) и Червена книга на Черно море (1999). Находищата на вида в езерата Сребърна и Дуранкулак попадат в границите на защитени територии.
Необходими мерки за опазване. Изготвяне на План за действие за опазване на вида в България.
Основна литература за вида: 1. Ковачев, 1923; 2. Дренски, 1951; 3. Георгиев, 1967; 4. Карапеткова, 1974; 5. Карапеткова, 1976; 6. Маринов, 1978; 7. Карапеткова, 1994; 8. Карапеткова, Живков, 1995; 9. Pehlivanov, 2000; 10. Vassilev, 1999; 11. Сивков, 2003; 12. Trichkova et al., 2006.
Автори Тихомир Стефанов, Теодора Тричкова
