Черноморски калкан
Psetta maxima (Linnaeus, 1758)
Rhombus maeoticus Pallas: Chichkoff, 1912: 38; Стоянов и др., 1963: 194; Дренски, 1951: 150; Bothus maeoticus Pallas: Дренски, 1923: 107.
Разред Калканоподобни (Pleuronectiformes)
Семейство Калканови (Scophthalmidae)
Природозащитен статус: в България: застрашен вид ЕN [A1b,d; B1b (v),c (iv)].
Общо разпространение. Среща се по крайбрежието на Черно море, главно по континенталното плато, където образува локални стада. Навлиза частично в южните части на Азовско море и Босфора, а единични индивиди проникват в Средиземно и Адриатическо море.
Разпространение и численост в България. В миналото масов вид по Българското черноморско крайбрежие, представляващ съществен дял от промишления ни морски риболов [1, 2]. През последните години запасите на вида намаляват драстичнo – в Черно море от 5000 t през 1970 г. на 500 t през 1992 г. [3]. Поради това през периода 1990–1994 г. уловът на калкан пред българския бряг е забранен, което отчасти спомага за възстановяване на запасите му. За периода 2002–2005 г. обаче уловът отново намалява 10 пъти [4].
Местообитания. Морска дънна риба. Придържа се към места с пясъчно дъно, предимно в крайбрежната зона, на сравнително малка дълбочина.
Биология. Калканът достига полова зрялост на 3–5 години. Размножава се в периода от средата на април до средата на юни при температура на водата 8–16 °С, като приближава брега на дълбочина 10–30 m. Плодовитостта му е средно 5 000 000–6 000 000 хайверни зърна. Калканът е хищник, храни се с риба (главно меджид и сафрид), ракообразни и мекотели [2, 5, 6, 7].
Близки видове. Кеслерово калканче (Arnoglossus kessleri). Черноморският калкан се различава по ромбовидната форма на тялото си, което е осеяно с костни шиповидни плочки. По този белег се различава и от средиземноморския калкан(Scophthalmus rhombus), при който също липсват костни плочки.
Отрицателно действащи фактори. Основните заплахи за вида са бракониерството и свръхуловът, включително и на неполово зрели индивиди, както и замърсяването на водите.
Предприети мерки за опазване. През периода 1990–1994 г. е въведена забрана за улов на вида пред българския бряг.
Необходими мерки за опазване. Забрана за улов на вида през размножителния период. Контролиране на улова на маломерни индивиди. Опазване на черноморските води от замърсяване.
Основна литература за вида: 1. Дренски, 1951; 2. Стоянов и др., 1963; 3. Живков и кол., 2005; 4. МЗГ, 2002–2005; 5. Карапеткова, Живков, 1995; 6. Световидов, 1964; 7. Булгурков, 1968.
Автори Янаки Сивков, Теодора Тричкова
