Жълтокоремник
Змиегущер
Pseudopus apodus (Pallas, 1775) ssp. thracius (Obst, 1978)
Pseudopus Palasii: Skorpil, 1897: 21; Ophisaurus apus Pall.: Kovatscheff, 1903: 172; 1912: 19; Ophisaurus apodus Pallas: Буреш, Цонков, 1933: 167; Ophisaurus apodus apodus Pallas: Beskov, Beron, 1964: 18.
Разред Люспести (Squamata)
Семейство Слепоци (Anguidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [E], ЗБР-III; международен: БеК-II; ДХ-IV.
Общо разпространение. Среща се по Адриатическото крайбрежие на Балканския полуостров и по големите острови, Гърция (включително Йонийските острови, о. Евбея, Тасос и големите острови по малоазиатското крайбрежие), Югоизточна Македония, България, Югозападна и Централна Азия на изток до Северен Афганистан, на север до Южен Казахстан, Южна Русия (Черноморското крайбрежие и Дагестан) и Украйна (южната брегова зона на Кримския полуостров). У нас е разпространен подвидът Pseudopus apodus thracius (Obst, 1978), който е описан от Българското южно черноморско крайбрежие [1].
Разпространение и численост в България. Основно югоизточните части на страната – Източните Родопи, Сакар на север до Свети Илийските възвишения, Дервентските възвишения, Странджа, в тясна ивица (около 5 km) по Черноморското крайбрежие на север до н. Шабла и изолирано находище в долината на Малки Лом (Русенско) [2, 3, 4, 5, 6, 7]. Находищата от долината на Струма не са потвърдени от 1912 до 2003 г., когато е намерен един индивид при с. Калиманци. От долината на Русенски Лом са известни общо 5 индивида, като 4 от тях уловени през 60-те години на XX в., а един млад – през 1984 г. [6]. В Странджа, Дервентските възвишения, Бакаджиците, Сакар, Свети Илийските възвишения и Източните Родопи на места в периода 1996–2006 г. са установени до 15 индивида за тричасов маршрут.
Местообитания. Обитава терени до 800 m н. в., обрасли със сухолюбиви треви и храсти, разредени широколистни гори. През летните горещини навлиза във влажни долове, гори, блатисти места и др.
Биология. Храни се предимно с едри безгръбначни животни и насекоми, по-рядко с гущери, дребни змии, птици (основно наземно гнездящи) и дребни бозайници. Снася 5–10 яйца с размер 30 х 16 mm. При излюпването си младите са с дължина около 11 cm. Те са бежо-восиви, изпъстрени с напречни тъмнокафяви, къдрави ивици на гърба и петна отстрани.
Близки видове. В България няма.
Отрицателно действащи фактори. Пряко избиване от човека, опожаряване на обитаваните от вида територии. Прегазването по пътищата, застрояването на Черноморието и съпътстващото унищожаване на хабитатите. Изсичането на широколистни гори и подменянето им с иглолистни. Събирането от наши и чужди колекционери.
Предприети мерки за опазване. Включен в ЧКБ (1985) в категория "застрашен". Видът се среща в много от защитените територии (ПП "Русенски Лом", "Странджа", "Златни пясъци", резерватите "Калиакра", "Камчия", "Ропотамо" и др.). По-голямата част от находищата са в мрежата от защитени територии НАТУРА 2000. Издаден е плакат за защита на влечугите (1998).
Необходими мерки за опазване. Популяризиране на природозащитния статус на вида сред населението. Задължително отчитане на присъствието на вида при създаване на нови защитени територии. Строг контрол над дейността на местните и чуждестранните бракониери.
Основна литература за вида: 1. Obst, 1978; 2. Ковачев, 1912; 3. Буреш, Цонков, 1933; 4. Бешков, 1985; 5. Stoev, 2000; 6. Унджиян, 2000; 7. Петров, Стоев, Бешков, 2001.
Автор Николай Цанков
