Пъстрогуша завирушка
Prunella collaris (Scopoli, 1769)
Accentor collaris (Scopoli): Reiser, 1894: 57; Accentor alpinus Bechstein: Клайн, 1909: 5.
Разред Врабчоподобни (Passeriformes)
Семейство Завирушкови (Prunellidae)
Природозащитен статус: в България:уязвим VU [A3 c], ЗБР-III; международен: БеК-II.
Общо разпространение. Палеомонтанен вид, който обитава планините в Южна Палеарктика, включително най-високите планински масиви на Европа (главно Алпите, Карпатите, Пиренеите). Подвидът P. c. subalpina Brehm (балканска завирушка) е ендемичен за Балканския полуостров.
Разпространение и численост в България. Постоянна и скитаща. Основната част от популацията обитава Рила и Пирин, също Централна Стара планина, мозаечно Западни Родопи, където е малочислена, както и в Западна Стара планина и Витоша. В гнездовия период обитава високопланинска територия от 100 000–110 000 hа. Числеността при плътност 1 двойка/25–60 ha е 2300–3100 гнездещи двойки [1, 2, 3, 4, 5]. Най-ниско, рядко под 1500 m н. в., е намирана да гнезди в НП "Централен Балкан" и на връх Червен край Тетевен [2, 5, 6, 7, 8].
Местообитание. Скални масиви, скалисти и каменисти места във високопланински ливади и храсталаци от клек и сибирска хвойна над горната граница на гората до най-високите била и върхове.
Биология. Брачно поведение е установено най-рано на 17 март [8]. Прави гнездата под камъни и в скални ниши и пукнатини. Има 2 люпила (2–6 яйца) от май до началото на август; женската птица мъти 15 дни [9, 10, 11]. Храната е от насекоми и ларвите им, червейчета, дребни паяци и охлюви, семена [12]. Гнездовата територия е с площ 10–25 ha [2, 11, Спиридонов, непубликувани данни]. През зимата скита в равнините, край пътищата и селищата, понякога в ята от 20–40 индивида. Вероятно някои птици остават в безснежните райони в планините. В гнездовите райони се завръща през март-април [10, 11, 12].
Близки видове. Горска завирушка (Prunella modularis).
Отрицателно действащи фактори. Сукцесията на храстовата и дървесната растителност върху 30–40% от местообитанията на вида. Изграждането на туристически бази и зимни спортни съоръжения, катеренето на скални стени. Отравяне по сметищата през зимата, преследване от скитащи котки.
Предприети мерки за опазване. Защитена по ЗБР. Две трети от гнездовата популация обитава 3 национални и 3 природни парка.
Необходими мерки за опазване. Обявяване на ПП "Западен Балкан", на защитени територии и защитени зони в Западни Родопи и разширяване на НП "Пирин". Ограничаване на инвазията на сибирската хвойна във важни находища на вида и на други видове и съобщества. Прекратяване на строителството във високопланинската зона в страната.
Основна литература за вида: 1. Iankov, in print; 2. Спиридонов и др., 1987; 3. Спиридонов, 1999а; 4. Спиридонов, 1999b; 5. Спиридонов, 2000; 6. Спиридонов, 1984; 7. Спиридонов, Милева, 1988; 8. Георгиев, 1988; 9. Makatsch, 1976; 10. Бeме, 1975; 11. Dyrcz, Janiga, 1997; 12. Патев, 1950.
Автори Жеко Спиридонов, Асен Игнатов, Георги Стоянов
