Малка пъструшка
Малка пъстра водна кокошка
Porzana pussilla (Pallas, 1776)
Porzana Bailonnii Vieill: Христович, 1870: 158; Gallinula pygmaea Naum: Reiser,1894: 158.
Разред Жеравоподобни (Gruiformes)
Семейство Дърдавцови (Rallidae)
Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR D, ЗБР-II, III международен: ECS-spec 3, рядък; БеК-II; ДП-I.
Общо разпространение. Вид на Стария свят, разпространен в Европа, Азия, Африка, Австралия, Нова Зеландия и Тасмания.
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен и вероятно преминаващ вид. В миналото е установен в района на Силистра [1], в Североизточна България [2], Бургаските езера [3], в Софийско [4, 5, 6, 7], но без сигурни зоказателства за гнездене. По време на миграцията е регистриран в Пазарджишко [8], Пловдивско [9] и по Черноморието ([10, 11, 12]. Сега гнезди предимно по Дунавското крайбрежие (Сребърна) [13], мочурищата по линията Никопол–Гулянци–Байкал и в района на Сомовит и във вътрешността на страната. Най-стабилна е популацията в Драгоманското блато [14]. Установена е още в Мусачевското блато и до Волуяк. През 2005 и 2006 г. между селата Долни Богров и Равно поле за пръв път са установени 3–5 гнездящи двойки. Мъти в утайника при Малко Търново; рибарниците при с. Труд – Пловдивско, рибарниците "Мечка" и пресушеното Стралджанско блато. По Черноморието е установена в яз. "Мандра" (Делов, непубл. инф.). Разпространението е силно фрагментирано и вероятно със значителни флуктуации през различните години. Числеността в страната е между 20 и 80 двойки. Тенденциите на числеността и разпространението най-вероятно са негативни.
Местообитания. Мочурища, оризища, торфени блата и по периферията на влажни ливади. Предпочита обширни мочурливи площи, покрити със сравнително рядка дебелостъблена тревиста растителност (предимно от род Саrех), разпределена на отделни туфи и разделена от малки водни огледала със сравнително бистра вода. Избягва водоеми с интензивни еутрофикационни процеси и бракичните водоеми по Черноморието.
Биология. Гнездата са изградени изключително от стъбла на острица, разположени на 87–135 m едно от друго (на площ от 0,405 hа могат да гнездят до 3 двойки). Мътилото е от 5–9 светлозелени яйца. Храни се с водни насекоми и дребни безгръбначни.
Близки видове. Средна пъструшка (Porzana parva), голяма пъструшка (P. porzana).
Отрицателно действащи фактори. Отводняването на мочурищата, изграждането на диги и обходни пътища, с което се прекъсва връзката им с мочурливите тревни хабитати. Колебанията във водния режим, коситбата, пашата и западането на оризопроизводството в страната са важни негативни фактори.
Предприети мерки за опазване. Драгоманското блато, в което е най-стабилната гнездеща популация (около 40% от националната), е предложено за защитена територия.
Необходими мерки за опазване. Картиране и проучване на мочурищата и на нововъзникналите местообитания в резултат на наводнения. Прекратяване на пашата и коситбата в местообитанията на вида; предотвратяване на пресъхването на мочурищата през летните месеци.
Основна литература за вида: 1. Паспалева-Антонова, 1961; 2. Симеонов, 1975; 3. Простов, 1964; 4. Reiser, 1894; 5. Mountfort, Ferguson-Lees, 1961; 6. Симеонов, Софрониев, 1968; 7. Паспалева-Антонова, 1964; 8. Христович, 1890; 9. Jordans, 1940; 10. Пешев, 1971; 11. Простов, Смилова, 1983; 12. Roberts, 1981; 13. Камбурова, 2004; 14. Делов, 2002.
Автор Венцеслав Делов
