Голяма пъструшка
Голяма пъстра водна кокошка
Porzana porzana (L., 1776)
Porzana maruetta Gray et Bechst.: Христович, 1890: 216.
Разред Жеравоподобни (Gruiformes)
Семейство Дърдавцови (Rallidae)
Природозащитен статус: в България: застрашен вид EN B(1a)+ C(2b); ЗБР-II, III; международен: БеК-II; БоК-II; ДП-I.
Общо разпространение: Вероятно с европейски тип на разпространение, което обхваща Северното черноморско крайбрежие, на север до Архангелск и Урал, на изток до Алтай и с отделни находища в Азия.
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетнен вид, в миналото недостатъчно проучен и без сигурни доказателства за гнездене [1]. През размножителния период е установен в ез. Сребърна [2, 3] и Дуранкулашкото езеро 4, 5] Ботевградската котловина [6], блатата около София и Радомир и Ямболско [7], Розовата долина и Бургаските езера [8, 9]. Сега гнезди по Дунавското крайбрежие, нередовно по Черноморското крайбрежие (Бургаските езера, утайниците до Малко Търново) и във вътрешността на страната. Най-големите находища са в Драгоманското блато и в остатъчните водоеми от Стралджанското блато [12, 13]. Установена е и в Софийското поле. Числеността е между 200 и 400 двойки със значителни флуктуации през различните години [11].
Местообитания. Обширни мочурища и мочурливи ливади, обрасли предимно с Carex [11]. Предпочита оризища, торфени блата и влажни ливади по периферията им. В бракичните водоеми по Черноморието се наблюдават предимно скитащи и мигриращи птици.
Биология. Токуването на мъжките е от началото на април до първата десетдневка на юли и продължава около 10 дни. Площта на териториалния участък на двойка в Драгоманското блато е 1,08 hа. Гнездата са изградени от стъбла на блатна растителност, скрити в гъсти тревни туфи. Мътилото е от 6–11 яйца, напетнени с кафяви, ръждиви и светлосиви точки и петна. Храна – водни насекоми и дребни безгръбначни [16].
Близки видове. Средна пъструшка (Porzana parva); малка пъструшка (P. pusilla).
Отрицателно действащи фактори. Отводняване на мочурищата, изграждане на диги и обходни пътища. Коситба и паша в естествените местообитания, западането на оризопроизводството.
Предприети мерки за опазване. Защитена по ЗБР. Най-стабилната популация (около 40% от националната) се намира в остатъците от Стралджанското и Драгоманското блато, които са предложени за защитени територии.
Необходими мерки за опазване. Опазване на хабитатите и проучване на разпространението. Картиране и проучване на мочурищата в страната, насърчаване на оризопроизводството, прекратяване на пашата и коситбата в установените гнездовища. Извършване на специфични хидротехнически мероприятия, предотвратяващи пресъхването на мочурищата през горещите летни месеци.
Основна литература за вида: 1. Патев, 1950; 2. Паспалева-Антонова, 1961; 3. Петров, Златанов, 1955; 4. Симеонов, 1975; 5. Cramp, Simmons, 1980; 6. Симеонов и др., 1984; 7. Христович, 1890; 8. Простов, 1964; 9. Roberts, 1981; 10. Симеонов, Софрониев, 1968; 11. Delov, 2000; 12. Делов, 2002; 13. Borisova et al., 2005; 14. Симеонов и др., 1990; 15. Delov, 2002a. 16. Delov, 2002b.
Автор Венцеслав Делов
