Средна пъструшка

Средна пъстра водна кокошка

Porzana parva (L., 1776)

Porzana minutta Bp.: Христович, 1890: 216.

Разред Жеравоподобни (Gruiformes)

Семейство Дърдавцови (Rallidae)

Природозащитен статус: в България: застрашен вид ЕN B(1a)+C(2b); ЗБР-II, III; международен: БеК-II; БоК-II; ДП-I.

Общо разпространение. Палеарктичен вид, чийто ареал е от Сибир до Казахстан, Таджикистан, делтата на Волга, Кавказ, Азовско море и по северното крайбрежие на Черно море – до делтата на Дунав. Гнезди нередовно в редица държави от Централна и Източна Европа, включително Балканския полуостров.

Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен вид с фрагментирано разпространение. В миналото само с две сигурни доказателства за гнездене [1, 2, 3]. През втората половина на XX в. е установена по време на размножителния период в Ботевградската котловина [4], блатата около София [5, 6], Бургаските езера [7, 8, 9], Розовата долина [10]. Сега гнезди по Дунавското крайбрежие (рибарниците "Мечка"), редовно по Черноморското крайбрежие (блатата Алепу и Аркутино, Шабленското и Дуранкулашкото езеро, което е най-значимото гнездово находище у нас). От вътрешността на страната гнезди инцидентно в Драгоманското и Стралджанското блато [12, 13], рибарниците при с. Орсоя, и отводнителните канали на кв. "Младост" в София. По време на миграцията е регистрирана в цялата страна. Предполагаемата численост в страната е между 800 и 1000 двойки [11].

Местообитания. Значителни по площ водоеми с обширни, рехави тръстикови масиви, изпъстрени с малки водни огледала и плаваща водна растителност; отводнителни канали, гъсто обрасли с тръстика и папур [11].

Биология. Токуването на мъжките е от средата на април до средата на първата десетдневка на юни. Гнездата са разположени на водната повърхност сред тръстиката. Изградени са от тънки стъбла и листа на тръстика. Мътилото е от 6–11 яйца. Мътят и двамата родители. Липсват данни за гнездовия успех. През есента миграционното поведение се проявява непосредствено след залез слънце [15]. Храна – водни насекоми и дребни безгръбначни [14, 16].

Близки видове. Малка пъструшка (Porzana pusilla).

Отрицателно действащи фактори. Разрушаване на местообитанията, косене на тръстиката, изгарянето на тръстиковите масиви през зимата.

Предприети мерки за опазване. Защитена по ЗБР. Най-стабилната популация се намира в Дуранкулашкото езеро, което е защитена местност.

Необходими мерки за опазване. Опазване на хабитатите и проучване на разпространението. Картиране и проучване на всички по-значими тръстикови масиви в страната и постоянен мониторинг на тяхното състояние.

Основна литература за вида: 1. Патев, 1950; 2. Reiser, 1894; 3. Паспалева-Антонова, 1961; 4. Симеонов и др., 1984; 5. Симеонов, Софрониев, 1968; 6. Нанкинов, 1982; 7. Простов, 1964; 8. Дончев, 1980; 9. Roberts, 1981; 10. Дончев, 1977; 11. Delov, V. 2000; 12. Делов, 2002; 13. Borisova et al., 2005; 14. Симеонов и др., 1990; 15. Delov, 2002; 16. Delov, 2002.

Автор Венцеслав Делов


Средна пъструшка (карта на разпространението)

Средна пъструшка (илюстрация)