Черноврат гмурец
Podiceps nigricollis (C. L. Brehm, 1831)
Colymbus nigricollis Brehm: Klein, 1909: 132; Podiceps caspicus Hablizl.: Патев, 1950: 256, Пешев, Боев, 1962: 260; Colymbus caspicus Hablizl.: Петров, Златанов, 1955: 104.
Разред Гмурецоподобни (Podicipediformes)
Семейство Гмурецови (Podicipedidae)
Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR [A1a,c; B1a,c (iv); D]. ЗБР-III; международен: БеК-II.
Общо разпространение. Вид на Стария свят. Гнезди разпокъсано в Западна и Централна Европа, южната половина от територията на Русия, Белорусия, Украйна, Румъния, Западен Сибир, Казахстан, Монголия, Далечния изток, Североизточен Китай, Мала Азия, Иран, Ирак и Пакистан; в Африка – в Кения, Танзания и ЮАР; западните части на Северна Америка.
Разпространение и численост в България. Рядко гнездещ, предимно преминаващ и зимуващ вид. В миналото е обитавал основно по-големите блата по поречието на р. Дунав и Бургаските езера [1, 2]. Сега единични двойки се размножават нередовно в резервата "Сребърна" [3] и рибарниците "Калимок" при Тутракан. Общата численост в страната не превишава 40 гнездещи двойки. По време на миграция се среща в по-големите водоеми в цялата страна. Зимува главно по Черноморското крайбрежие и крайбрежните езера, по-рядко във вътрешните водоеми на страната [2, 4]. За периода 1977–1996 г. средната численост на зимуващите птици е 1573 (517–3049) екз., с максимум през 1994 г.; след 1996 г. средната численост се повишава слабо и достига 2130 броя. Най-голям брой е установен праз зимата на 1998 г. във Варненското езеро – 1030 птици [4].
Местообитания. През гнездовия период предпочита обширни сладководни езера, рибарници с големи отделни басейни, богато обрасли с растителност, върху която строи гнездата си. През зимата e близо до морския бряг и в крайбрежните езера, по-рядко в големи, незамръзващи сладководни басейни, язовири и др.
Биология. Гнезди в различни по големина колонии; по-рядко единично. Обикновено образува смесени колонии с белобузата рибарка (Chilidonias hibridus). Строи плаващо гнездо на открита водна повърхност или върху обраствания от какички и воден орех (Trapa natans). Снася през май 3–8 продълговати бели яйца. Малките са гнездобегълци. След излюпване семейството се преселва в друга част на водоема. Малките стават самостоятелни на около 3–седмична възраст [2]. Храна – дребна риба, ракообразни, миди, водорасли, водни насекоми и техните ларви.
Близки видове. Ушат гмурец (Podiceps auritus).
Отрицателно действащи фактори. Изоставянето на съществуващите по р. Дунав рибарници. Недоброто управление и непостоянния воден режим в резерватите Белене и "Сребърна"; загубата на основния микрохабитат в блатата на Белене – обрастванията с какички и воден орех, необходими за гнезденето на гмуреца. България е южна граница на гнездовия ареал, поради което числеността му има допълнителни флуктуации, зависими от състоянието на популацията в останалата част.
Предприети мерки за опазване. Основните гнездови находища са в резерватите "Белене" и "Сребърна".
Необходими мерки за опазване. Възстановяване на водния режим в резервата "Белене" и подобряване на състоянието му. Възстановяване на влажната зона Калимок и рибовъдното стопанство "Мечка", Русенско. Подобряване на условията в резервата "Сребърна", чрез поддържане на високо водно ниво.
Основна литература за вида: 1. Червена книга на България (1985); 2. Симеонов и др., 1990; 3. Kambourova, 2005; 4. Michev, Profirov, 2003.
Автор Божидар Иванов
