Среден гмурец
Червеноврат гмурец
Podiceps grisegena (Boddaert, 1783)
Podiceps rubricollis Gm.: Reiser, 1894: 203; Colymbus rubricollis Lath.: Клайн, 1909: 182; Pedetaithyia griseigena Bodd.: Boetticher, 1927: 28; Colymbus griseigena Bodd.: Grossler, 1967: 228; Podiceps griseigena (Bodd.): Патев, 1950: 254.
Разред Гмурецоподобни (Podicipediformes)
Семейство Гмурци (Podicipedidae)
Природозащитен статус: в България: застрашен вид EN [A2a, c; B1a, c(iii)]. ЗБР-III; международен: БеК-II; БоК-II.
Общо разпространение. Холарктичен вид, който гнезди в Северна и Източна Европа, Азия и Северна Америка.
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен, рядко зимуващ вид. В миналото постоянни гнездови находища са били блатата на о. Персина, ез. Сребърна, Гарванското блато, eз. Вая и Алдомировското блато [1, 2]. Сега гнезди основно в по-големите блата и рибарници край р. Дунав [3, 4]. Нередовно се размножава в рибарниците при Пазарджик и с. Соколица, Пловдивско. В Бургаските езера не гнезди [5]. Гнезденето му в Дуранкулашкото езеро през последните години не е потвърдено. През периода 1995–2002 г. числеността му показва негативна тенденция [6]. Гнездовата популация не надвишава 10–30 двойки. През последните 5 години се отбелязва слабоувеличение на зимуващите птици [7], но числеността е незначителна.
Местообитания. Сладководни езера, блата, рибарници и др., обрасли с обилна водна растителност. По време на миграция и през зимата – в същите биотопи, в язовири, както и в морето.
Биология. Гнезди в малки разредени колонии. Строи плаващо гнездо сред водната растителност. Снася предимно през май. Мътилото съдържа 2–6 яйца. Мъти около 25 дни. Малките са гнездобегълци. Полова зрялост настъпва на втората година [1].
Близки видове. Голям гмурец (Podiceps cristatus).
Отрицателно действащи фактори. Обрастването с тръстика и папур на голяма част от рибовъдните стопанства. Непостоянният воден режим в резерватите "Персина" и "Сребърна".
Предприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР. Включен в ЧКБ (1985). Част от находищата се намират в резервати – Персина, Сребърна или други защитени територии (Дуранкулашкото езеро), за които има утвърдени Планове за управление.
Необходими мерки за опазване. Подобряване на водния режим и разреждане на растителността в основните находища. Възстановяване на влажната зона Калимок. Опазване в рибовъдните стопанства, в които гнезди.
Основна литература за вида: 1. ЧКБ (1985); 2. Симеонов и др., 1990; 3. Шурулинков и др., 2005; 4. Kambourova, 2005; 5. Dimitrov et al., 2005; 6. BirdLife International, 2004; 7. Michev, Profirov, 2003.
Автори Божидар Иванов, Николай Петков, Виктор Василев
