Лопатарка
Лопатар
Platalea leucorodia Linnaeus, 1758
Platalea leucorodius L.: Finsch, 1859: 386; Platalea leucorodea Linn.: Христович, 1890: 219
Разред Щъркелоподобни (Ciconiiformes)
Семейство Ибисови (Threskiornithidae)
Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR [B1a+B2a+D]. ЗБР-II, III (I); международен: IUCN, CITES-II, ECS-spec 2, застрашен, ДП-I, БеK-II, БоК-II.
Общо разпространение. Вид на Стария Свят. Гнезди в Испания, Холандия, Унгария, страните на Балканския полуостров, Украйна, и Русия, Азербайджан, Казахстан, Китай, Индустан, Шри Ланка, Африка, Египет, Етиопия. Зимува по крайбрежията на Африка, Индустан, Шри Ланка, Китай.
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен и преминаващ, по изключение зимуващ вид. В миналото е съобщен само за водоемите край Дунав [1], Софийското поле и в Стралджанското блато, а през 1938 г. е гнездил в Мандренското езеро [2]. Към средата на XX в. известен само от ез. Сребърна [3]. Докъм 80-те години на XX в. гнезди по Дунавското и Черноморското крайбрежие, но през размножителния период се е срещал и в блата в Софийско, Самоковско, Стралджанско блато, блатото при с. Попина (Силистренско), с. Ген. Колево (Варненско), местн. Пода (Бургаско) [1], дунавския о. Цибър [4, 5], Карнобатско [6] и др. През 1992 г. гнезди (няколко десетки дв.) на остров Цибър [5]. През 1998–2001 г. гнездови колонии има на о. Белене (5–15 гнездещи двойки), Вардим (2 до няколко десетки гнездещи двойки), яз. "Горни Дъбник" (3 двойки) [7]. През 2004 г. 10 двойки са гнездили в смесена колония с чапли на о. Голям Близнак при км. 777 (Т. Мичев, устно съобщ.). Най-голяма концентрация на гнездовата популация има в Бургаска и Плевенска област. Общата численост в страната възлиза на 50–70 [8], 100–110 [9], 105 [10], 100–120 [11], 80–150 гнездещи двойки [2].
Местообитания. Плитки и обширни езера и блата, речни разливи в равнини и низини, устия на реки; след размножителния период – разнообразни влажни зони, включително свръхсолени водоеми.
Биология. Гнезди в смесени колонии, разположени в тръстикови масиви или на бели тополи и бели върби. В северната част на ареала и у нас снася от април до юли по 3–4 (до 7) яйца, които женската мъти 24–25 дни. Малките напускат гнездото на 45–50 дни. Смъртността на малките в гнездата е до 17,2%. Полова зрялост достигат на 3–4 години. Храна: водни бръмбари и техните ларви, водни кончета, ручейници, скакалци, двукрили и други насекоми, дребни мекотели, ракообразни, червеи, включително пиявици, жаби, дребни риби, водорасли, зелени части от висши водни растения.
Близки видове. Няма.
Отрицателно действащи фактори. Унищожаване и увреждане на местообитанията, замърсяване на водоемите, бракониерски отстрел.
Предприети мерки за опазване. Основните постоянни находища са в защитени природни територии.
Необходими мерки за опазване. Включване на незащитените находища в защитени природни територии. Повишаване на природозащитната култура. Строг контрол за гарантиране на защитния статут на вида.
Основна литература за вида: 1. Симеонов и др., 1990; 2. Ковачев и др., под печат; 3. Патев, 1950; 4. Boev, 1990; 5. Боев, 1992; 6. Няголов, 2004; 7. Шурулинков и др., 2005; 8. Мичев, 1985; 9. Костадинова, 1997; 10. Костадинова, Михайлов, 2002; 11. Нанкинов и др., 2004.
Автори Златозар Боев, Таню Мичев
