Блестящ ибис
Черен ибис
Plegadis falcinellus Linnaeus, 1766
Ibis falcinellus: Finsh, 1859: 386; Sintenis, 1877: 66; Radakoff, 1879: 174; Falcinellus igneus: Христович, 1890: 220; Reiser, 1894: 156; Клайн, 1909: 113.
Разред Щъркелоподобни (Ciconiiformes)
Семейство Ибисови (Threskiornithidae)
Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR B[1a+2a]+C, ЗБP-II, III; международен: ECS-spec 3, намаляващ; ДП-I, БеК-II; БоК-II.
Общо разпространение. Вид на Стария свят. Гнезди в Южна Европа, Азия, Африка, Централна Америка, Филипинските острови, островите Целебес и Ява, Австралия. Числеността на вида се характеризира с големи флуктуации през отделните години; в Източното средиземноморие е 24 000–27 000 гнездещи двойки [1].
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен и преминаващ вид. От средата на XIX в. гнезди с отделни прекъсвания в три основни находища: Белене, Сребърна и Бургаските езера; през втората половина на XX в. е установен и по поречието на Марица и Тунджа [2, 3]. Сега има 4 находища със сигурност, 3 – с твърде вероятно и 9 – с възможно гнездене [4]. В основното гнездово находище – резервата "Сребърна" числеността през периода 2001–2003 г. е била 10–28 гнездещи двойки [5]. Общата гнездова численост в страната се оценява на 100–700 в 5–9 гнездови колонии [3], 200–300 [6], 60–80 [7], 50–150 гнездещи двойки [4].
Местообитания. Сладководни езера и блата с обширни тръстикови масиви, заливни и дъбови гори, рибарници и рибовъдни стопанства, язовири и микроязовири, водоеми с богати на органични вещества води.
Биология. Размножава се в смесени колонии от корморани, чапли и лопатарки. Гнездата са раположени в тръстика или по долните клони на върби и бели тополи. Отглежда 3–5 малки, които започват да летят от началото на юли. Храната е от ларви на водни насекоми, ракообразни, охлюви и други безгръбначни животни.
Близки видове. Няма.
Отрицателно действащи фактори. Неизвестни; вероятно пресушаването и деградацията на влажните зони.
Предприети мерки за опазване. Защитен вид от 1962 г., включен в ЧКБ (1985); изготвен План за управление на резервата "Сребърна"; три от бургаските езера са обявени за Рамсарски места.
Необходими мерки за опазване. Изготвяне на Национален план за опазването на вида, проучване на местата за хранене около Сребърна, обявяване на двустранен резерват с Румъния.
Основна литература за вида: 1. Wetlands International, 2002; 2. Michev, 1985; 3. Simeonov et al., 1989; 4. BSPB (In print); 5. Kambourova, 2004; 6. Kостадинова, 1997; 7. Нанкинов и др., 2004.
Автори Таню Мичев, Невена Камбурова, Боян Мичев
