Черноврата стрелушка
Platyceps collaris (Muller, 1878)
Coluber rubriceps (Venzmer, 1919): Бартошик, Бешков, 1979: 39; Bartosik, Bechkov, Tzenov, 1981: 55; Coluber rubriceps rubriceps (Venzmer, 1919): Бешков, 1985: 37; Coluber rubriceps thracius (Rehak, 1985): Rehak, 1985: 276; Coluber collaris (Muller, 1878): Schatti, Baran, Maunoir, 2001: 22.
Разред Люспести (Squamata)
Семейство Смокови (Colubridae)
Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR [B1a]; ЗБР-III; международен: IUCN-LC; БеК-II.
Общо разпространение. В Европа – само по Българското черноморско крайбрежие между Созопол и Ахтопол, вероятно и около Истанбул; в Азия – спорадично в северозападна и южна Мала Азия и по източните брегове на Средиземно море и Йордания. У нас е разпространен подвидът Platyceps collaris thracius [1].
Разпространение и численост в България. Видът е установен в България през 1979 г. [2]. Известни са само 8 находища, с обща численост до няколкостотин екземпляра. Находищата са изолирани помежду си. Разположени са на 0,2–10 km от морския бряг, на 10-100 m н. в. Най-северозападното е в района на Созопол, най-югоизточното – при Ахтопол [2, 3, 4, 5]. Две от 8-те известни находища са открити след 2000 г.
Местообитания. Обитава каменисти места обраснали с треви и ниски храсти. За убежище използва скални пукнатини, водещи в дълбочина, купчини камъни и др. [6].
Биология. Размножаването у нас не е непроучено. Яйцеснасящ вид. В средата на юли снася 3–6 яйца с размер 24,9–29,6 х 8,1–8,5 mm [5]. Храни се вероятно с дребни гущери (Ablepharus, Lacerta, Podarcis) и др. Не е отровен. На дължина рядко достига 1 m.
Близки видове. Обикновената стрелушка (Platyceps najadum). Черновратата няма тесни, отвесни бели полета пред и зад окото, докато при обикновената те са ясно изразени [7].
Отрицателно действащи фактори. Усиленото търсене и събиране от колекционери; построяване на пътища през находищата; изграждане на курортно-туристически комплекси по Южното черноморие.
Предприети мерки за опазване. Включен в ЧКБ (1985) в категория "застрашен". Две находища са включени в резерват "Ропотамо" и ПП "Странджа". Останалите находища попадат в мрежата НАТУРА 2000. Изобразена на плакат за защитените видове влечуги (1998).
Необходими мерки за опазване. Строг контрол над дейността на колекционерите. Териториална защита на по-отдалечените от морето находища; неразгласяване на известните и откриваните в бъдеще находища.
Основна литература за вида: 1. Rehak, 1985; 2. Бартошик, Бешков, 1979; 3. Bartosik, Beсhkov, Tzenov, 1981; 4. Obst, 1981; 5. Rehak, 1986; 6. Бешков, 1985; 7. Бешков, Нанев, 2002.
Автор Владимир Бешков
