Сив кълвач
Рicus canus Gmelin, 1788.
Gecinus canus Gm, Picus viridi-canus Wolf: Reiser, 1894: 98.
Разред Кълвачоподобни (Piciformes)
Семейство Кълвачови (Picidae)
Природозащитен статус: в България: застрашен вид EN (A4 c, e); ЗБР-II, III; международен: ДП-I; БеК-II.
Общо разпространение. Палеарктичен вид, който обитава Централна, Източна и Югоизточна Азия, зоната на широколистните гори в Източна, Северна, Централна, Югоизточна Европа и Франция. Глациален реликт, населил Европа в историческо време.
Разпространение и численост в България. Постоянен вид, обикновен до 50-те години на XX в. [1, 2]. Гнезди в планински, по-рядко в равнинни гори [3, 4, 5, 6]. Гнездови територии край Дунав вероятно се простират и по румънския, по-горист, бряг. Силно намалял в Лудогорие, Централна Стара планина, Рила и другаде, където е бил обикновен [3, 7, 8, 9]. При средна плътност от 500–1000 двойки/ha [1], числеността е 1000–1800 двойки. Сходни данни има за Централна Европа и Русия [5, 6, 10].
Местообитания. Първични букови и дъбови гори до 1000-1200 m н. в., лонгози [4, 5, 6, 8, 9, 12, 13, 14, 15, 16]. Вторично – крайречни и други гори със стари дървета, градски паркове, овощни градини. Извън гнездовия период се среща до горната граница на горите [6; Спиридонов, непубл. данни].
Биология. Гнездовата камера е в ствол с диаметър над 35 cm и на височина 0,85–15 m. Формирането на двойките, размножаването и отглеждането на малките е от март до средата на юни. Има люпила от края на април до началото на юни (5–9 яйца), мъти 17–18 дни, малките излитат 24–31 дни след излюпването; в Лудогорие напуснали гнездото млади – на 31.05. и 17.06. [6, 8, 10, 11]. Трофично зависи от изобилието на мравки, а през зимата от насекоми ксилофаги и ларвите им. Посещава и хранилките за птици [5, 6]. Привързан е към гнездовите райони. Териториите на двойките в стари и богати на мравки гори най-често е 200–400 ha [5, 6, 8, 10, 12].
Близки видове. Няма.
Отрицателно действащи фактори. Силно намаляване на площта на старите гори през последните 50 години, залесяване с иглолистни култури и санитарни сечи. Незаконни сечи в равнините и ниския планински пояс през последните 15 години. Намаляване на трофичната база. Тясна специализация към храна и местообитание. Конкуренция на черния, но особено на зеления кълвач, по-специализиран в лова на мравки по земята [5, 6].
Предприети мерки за опазване. Видът и местообитанията му са защитени по ЗБР. Обявен е ПП "Странджа".
Необходими мерки за опазване. Обявяване на защитени територии и зони в Стара планина, Средна гора, Пирин и Лудогорие. Мораториум на ползването на горите в затворените басейни и ЗТ, а извън тях, при възобновителните сечи да бъдат оставяни по 25–30 стари дървета на ha. Ограничаване на санитарните сечи в старите гори.
Основна литература за вида: 1. Патев, 1950. 2. Петров, Златанов, 1955. 3. Янков (под печат). 4. Костадинова, Граматиков, 2007; 5. Saari, Sudbeck, 1997; 6. Blume, 1973; 7. Спиридонов, 1982; 8. Спиридонов, 1988; 9. Спиридонов, 1999а; 10. Иванчев, 2000; 11. Мakatsch, 1976; 12. Спиридонов и др., 1983; 13. Симеонов, 1971; 14. Спиридонов, 1983; 15. Спиридонов, Милева, 1988; 16. Спиридонов, 1999б.
Автори Жеко Спиридонов, Цветан Златанов, Диню Кючуков
