Малък корморан
Дяволица
Phalacrocorax pygmeus Pallas, 1773
Halietor pygmeus, Pallas, 1773: Симеонов и др., 1990: 94; Симеонов, Мичев, 1990: 42.
Разред Пеликаноподобни (Pelecaniformes)
Семейство Корморанови (Phalacrocoracidae)
Природозащитен статус: в България: застрашен вид EN B[1(a + b(ii+iii+iv))] + C[2a(i)] + E; ЗБР-ІІ, ІІІ; международен: IUCN почти застрашен; ECS-spec 2, уязвим; ДП-І; БеК-ІІ; БоК-ІІ.
Общо разпространение. Сарматски вид с ограничен ареал в югоизточните части на Западна Палеарктика [1, 2]. В Европа гнездят 37 323 двойки (75% от световната популация) [3].
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен и зимуващ вид с изолирани гнездови находища по Дунавското и Черноморското крайбрежие. В миналото е гнездил предимно по Дунавското крайбрежие и Черноморието [13, 14, 15, 16]. Намерен е да мъти в Мандренското [17] и Бургаското езеро [18]. Сега гнезди на дунавските острови Малък близнак, Цибър, Калновац, Мишка и Безименен, където са установени 6 колонии (73 двойки) [4]. Най-стабилното находище е ез. Сребърна със средно 147 двойки [5]. Много рядко гнезди по р. Марица [6, 7, 8]. Общата численост е между 100 и 500 птици [8, 9, 10, 11]. До 80-те години на XX в. България е била в периферията на зимния ареал и числеността на зимуващите птици е била под 500 бр. През 1982-1984 г. започва изместването му към Балканския полуостров, с център долината на р. Марица – 5030 и 6950 зимуващи индивида [10]. От 1997 г. започва оформянето на ново зимовище в района на Бургаските езера – 6850 птици през 2000 г. [12]. През периода 1995–2000 г. среднозимната численост е варирала от 7000 до 13 000 птици.
Местообитания. Заливни островни гори в поречието на Дунав и Марица, големи тръстикови масиви в крайдунавски и крайморски езера.
Биология. Гнезди в смесени колонии заедно с големи корморани, чапли, блестящи ибиси и лопатарки на бели тополи, върби или сред тръстика. Снася 2-5 яйца, малките напускат гнездата през юли. Рибояден.
Близки видове. Няма.
Отрицателно действащи фактори. Унищожаване и деградация на местообитания в поречието на Дунав и Марица. Пряко избиване в района на зимовищата в поречието на Марица. Безпокойство през гнездовия период.
Предприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР. Включен в ЧКБ (1985). Изработен е план за опазването му [10]. Внесени са предложения за обявяване на местата за нощуване през зимата по поречието на Марица за защитени територии. Част от хабитатите са включени в индикативния списък на защитените зони по ЗБР (НАТУРА 2000). Най-големите места за нощуване през зимата се охраняват от доброволци.
Необходими мерки за опазване. В плановете за управление на териториите по НАТУРА 2000 да бъдат предвидени мерки срещу избиване и безпокойство на зимуващите птици [10].
Основна литература за вида: 1. BirdLife International, 2004; 2. Cramp (Еd.), 1977; 3. IWRB Database of the IWC, 1996; 4. Орнитологична база данни на СНЦ "Зелени Балкани"; 5. Камбурова, 2004; 6. Боев и др., 1964; 7. Даракчиев и др., 1986; 8. Костадинова (съст.), 1997; 9. Николов и др., 1999; 10. Николов и др., 2000; 11. Нанкинов и др., 2004; 12. Michev, Profirov, 2003; 13. Lorenz-Liburnau, 1893; 14. Reiser, 1894; 15. Hodek, 1882; 16. Патев, 1950; 17. Георгиев, 1976; 18. Симеонов и др., 1990.
Автори Христо Николов, Симеон Марин, Невена Камбурова, Димитър Демерджиев
