Градинска червеноопашка
Phoenicurus phoenicurus (Linnaeus, 1758)
Разред Врабчоподобни (Passeriformes)
СемействоМухоловкови (Muscicapidae)
Природозащитен статус: в България:уязвим VU C, ЗБР-II; международен: ECS–spec 2, намалял; БеК-ІІ; БоК-ІІ.
Общо разпространение. Палеарктичен вид, над 50% от ареала е в Европа. Зимува в района на Сахара.
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетнен и преминаващ вид. В миналото е рядък с малко установени находища на юг от Балкана [1]. Непотвърдени понастоящем локалитети има на Витоша, Люлин, около Роман, Своге, Берковица, Земен, Троян, Свищов, Балчик, селата Чуричени, Крупник, Гурково, р. Камчия, хижите "Барикадите" и "Партизанска" [1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11]. Сега се среща в планински и предпланински райони (Странджа, Витоша, Рило-Родопският масив, Осоговска, Етрополска, Драгоевска, Стара планина, Франгенско и Момино плато), по-рядко в равнините (по р. Дунав и Черноморското крайбрежие) [12, 13, 14, 15, 16, 17]. У нас гнездят 2000–6000 двойки от подвидовете Ph. ph. phoenicurus и Ph. ph. samamisicus, като вторият е установен по Черноморското крайбрежие и Странджа планина.
Местообитания. Широколистни, смесени и крайречни гори, паркове, градини и селища. Рядко в иглолистни гори [18, 19] и скални местообитания [6, 20].
Биология. Гнезди в хралупи на дървета, дупки в зидове и постройки [21, 22], рядко в скални цепнатини и ниши, стари гнезда на лястовици [6, 20]. В други части на ареала гнезди в корените на дървета и по сипеи. Храни се предимно с насекоми (пеперуди, бръмбари) и паяци, а през есента и с дребни плодчета [23].
Близки видове. Phoenicurus ochruros (L., 1758).
Отрицателно действащи фактори. Унищожаване на горските местообитания и на хралупестите дървета, увеличаването на междувидовата конкуренция [24, 25]. В Южна Европа намаляването на числеността вероятно се дължи и на ниска гнездова продуктивност [26].
Предприети мерки за опазване. Защитена по ЗБР. Малка част от популацията обитава защитени територии.
Необходими мерки за опазване. Проучване на разпространението, числеността, биологията и екологията с цел конкретизиране на заплахите. Лимитиране на сечта в места с висока плътност на вида. Поставяне на къщички на места с намалена численост.
Основна литература за вида: 1. Патев, 1950; 2. Harrison, 1933; 3. Симеонов, Делов, 1989; 4. Mountfort, Ferguson-Lees, 1961; 5. Петров, 1980; 6. Паспалева-Антонова, 1964; 7. Симеонов, Баева, 1988; 8. Дончев, 1970; 9. Reiser, 1894; 10. Von Stephan Ernst, 1978; 11. Niethammer, 1934; 12. Milchev, 1994; 13. Шурулинков, Христов, 2001; 14. Georgiev, Milchev, 2000; 15. Nikolov, Vassilev, 2004; 16. Симеонов, Маринов, 1994; 17. Николов, Георгиев, под печат; 18. Нанкинов, 1997; 19. Nikolov, 2005; 20. Стоянов, 1996; 21. Пешев, Боев, 1962; 22. Николов, 2002; 23. Snow, Perrins, 1998; 24. Flousek et al., 1993; 25. Hagemejier, Blair, 1998; 26. Jarvinen, 1981.
Автори Стоян Ч. Николов, Димитър Георгиев
