Колхидски фазан
Ямболски фазан
Phasianus colchicus colchicus Linnaeus, 1758
Разред Кокошоподобни (Galliformes)
Семейство Фазанови (Phasianidae)
Природозащитен статус: в България: изчезнал EX, международен: БеК-III.
Общо разпространение. Гнезди в Закавказието, Източна Грузия, Североизточен Азърбайджан, Южна Армения, Северозападен Иран.
Разпространение и численост в България. До края на XIX в. обикновен в Югоизточна България между долното течение на р. Марица и Черно море. До около 1880 г. – в Айтоския Балкан, Сакар и Сливенското поле, до 30-те години на XX в. – в Странджа, Елховско, Бургаско, Ямболско, Сливенско, Петричко, Поморийско, Свиленградско, край с. Трънково, Карнобатско, Видинско, Кубратско, Разградско, край р. Батова и Петричко [1, 2]. След 1950 г. – само в долното поречие на р. Тунджа, а около 1980 г. – само в резервата "Долна Топчия" до Елхово [1, 3]. В края на 50-те години на XX в. вероятно се е срещал в Крушарската кория край с. Хаджи Димитър, "Горна Топчия" до с. Коневец, "Долна Топчия" до Елхово и край с. Виница до Първомай, а в района на р. Азмака до местн. Ормана до Ямбол е вече е бил с хибридни белези [4]. До 60-те години – само на единични места в Старозагорско, Ямболско, Елховско и Първомайско [1, 2]. През 90-те години изчезва в България (и с това и в цяла Европа на запад от Черно море). През 1980–1990 г. всички индивиди от поречието на Тунджа са с хибридни белези [5, 6]. Числеността в България е неизвестна.
Местообитания. Гори и храстови съобщества (главно крайречни в равнините), по-открити редкорасли хълмисти терени, обработваеми площи. Предпочитал е равнинни и хълмисти лонгозни и крайречни гори и заливни места с развит подлес и увивна растителност.
Биология. Постоянен. Извършва къси непериодични скитания. Мъжкият има харем от 3–5 женски. Наземно гнездещ. Женската снася през април 9–14 яйца, които мъти около 22 дни. Възможно е и второ, по-малобройно люпило. Храната му е предимно растителна, дребни гризачи, гущери и безгръбначни [7]. Предпочита сухоземни охлюви.
Близки видове. Зелен фазан (Phasianus versicolor).
Отрицателно действащи фактори. Кръстосване с други подвидове, унищожаване и увреждане на местообитанията (изсичане и разреждане на горите), прекомерен лов, безпокойство.
Предприети мерки за опазване. От 1934 г. се развъжда във фазановото стопанство "Тунджа" (получени са 1000–2000 индивиди [8]). До изчезването му основната част от бившата популация на подвида е обитавала резерватна територия. Обсъждат се възможности за разработване на дългосрочна програма за доставяне на диви птици от Грузия, отглеждане на затворено и пускане на свобода първоначално в равнинни горски резервати край реки, напр. резерватите "Долна Топчия" и "Горна Топчия" в Ямболско, а после – в Странджа, горите в устията на реките Батова, Камчия, Ропотамо, Резовска и др.
Основна литература за вида: 1. Боев, 1985; 2. Боев, Герасимов, под печат; 3. Нанкинов, 1990; 4. Петров и др., 1959; 5. Боев, 1989; 6. Боев, 1991; 7. Боев, 1962; 8. Ангелов, 1985.
Автор Златозар Боев
