Среден корморан
Phalacrocorax aristotelis (Linnaeus, 1761)
Разред Пеликаноподобни (Pelecaniformes)
Семейство Корморанови (Phalacrocoracidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [D2], ЗБР-III; международен: ДП-I.
Общо разпространение. Вид със североатлантически тип на разпространение, което обхваща Атлантическото крайбрежие на Европа и Северозападна Африка и бреговете на Средиземно, Адриатическо и Черно море.
Разпространение и численост в България. Постоянен вид. Гнезди по скалистото крайбрежие от н. Шабла до н. Калиакра [1, 2],без да са отбелязани съществени промени в гнездовия ареал. Към 1985 г. числеността на гнездовата популация е около 25–30 [1]; през 1992 г. – 50 , през 1993 г. – 62 , 1995 г. – повече от 80 двойки [3]; към 1997 г. оценката е 10–50 двойки [4], а през последните години – около 130–170 двойки [5], дори 180–250 двойки [6]. Възможно е последната оценка да е завишена. Налице е обаче бавно увеличение на числеността и популацията трябва да се оцени като стабилна. През зимата остава в същия район или слиза по-южно почти по цялото българско крайбрежие [2, 7]. Средната численост на зимуващите птици за периода 1977–1996 г. e 28 (3–74) птици, с максимум 74 през 1990 г. По-голямата част индивидите (75%) остават по крайбрежието на Южна Добруджа [7]. Макар че гнездовата популация се смята за постоянна, зимните миграции не са изяснени достатъчно добре. Извън гнездовия период големи струпвания се наблюдават на значително отстояние от гнездовите места [3].
Местообитания. Отвесни крайбрежни скали с дупки и пещери, крайбрежни езера, устия на реки и пр.
Биология. Гнезди поединично или на малки групи в крайбрежни пещери и скални ниши. Снасянето на яйцата започва вероятно в началото до средата на април. Мътилото съдържа 3–6 бели яйца. Гнездовият успех е 0,34–0,4 малки/двойка [8], като през последните години е по-висок и осигурява бавното нарастване на популацията. Храни се основно с дребна риба (главно попчета) и ракообразни [2, 8].
Близки видове. Голям корморан (Phalacrocorax carbo).
Отрицателно действащи фактори. Безпокойство в резултат от интензифицирането на туризма и засиленото присъствие на любители рибари, туристи и др. Не е известно какво е количеството на случайно улавяните птици в местните даляни и доколко то се отразява на числеността на популацията.
Предприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР. Част от гнездовата популация се намира на територията на резерват "Калиакра".
Необходими мерки за опазване. По-детайлни проучвания върху популацията на вида.
Основна литература за вида: 1. Боев, 1985; 2. Симеонов и др., 1990; 3. Nankinov, 2001; 4. Костадинова, 1997; 5. Нанкинов и др., 1994; 6. BirdLife International, 2004; 7. Michev, Profirov, 2003; 8. Нонев, 1978.
Автори Божидар Иванов, Николай Караиванов, Димитър Георгиев
