Розов пеликан
Бабуш, баба, несит
Pelecanus onocrotalus Linnaeus, 1758
Pelecanus minor Rupp.: Reiser, 1894: 191.
Разред Пеликаноподобни (Pelecaniformes)
Семейство Пеликанови (Pelecanidae)
Природозащитен статус: в България: изчезнал EX, ЗБP-III; международен: ЕCS-spec 3, рядък; ДП-I; БеК-II; БоК-I, II.
Общо разпространение. Вид на Стария свят, който гнезди в Аралско море, Балхашкото езеро, Мала Азия, Персийския залив, Индокитай, Централна и Южна Африка. В Европа изолирани гнездови колонии има в делтата на Волга и на Дунав, езерата Манич, Манич-Гудило и Преспа с обща численост около 4000 двойки.
Разпространение и численост в България. Сега е преминаващ и отчасти зимуващ; в миналото и гнездещ в две колонии – в Стралджанското блато (до 30-те години на XX в.) и Мандренското езеро (до около средата на XX в.) [1, 2]. След 1985 г. са регистрирани два опита за гнездене в колонията на къдроглавите пеликани в езерото Сребърна, последният от които успешен [2, 3]. По време на миграцията се среща предимно по Черноморското крайбрежие [4, 5, 6], и по-рядко във вътрешността на страната [7, 8]. В района на Бургаския залив между 10 август и 30 октомври са установени средно 15 000 и максимално 20 000 мигриращи птици [2], като през последните години съществува тенденция към увеличение до 23 000 индивида [9]. През зимата най-голям брой е установен в Бургаските езера (Мандренското езеро – 69 индивида през януари 1988 г. и Вая – 20 индивида през януари 2000 г.) [10].
Местообитания. Сладководни езера и блата с обширни тръстикови масиви, язовири и микроязовири, рибарници и рибовъдни стопанства. През зимата – предимно крайбрежни бракични водоеми.
Биология. Образува големи гнездови колонии в обширни и труднодостъпни тръстикови масиви в езера и делти на реки; мигрира на ята до около 4000 птици Храни се изключително с риба.
Близки видове. Къдроглав пеликан (Pelecanus crispus).
Отрицателно действащи фактори. Унищожаване и деградация на местообитанията, включително замърсяване на влажните зони с нефтени продукти; пряко преследване от човека.
Предприети мерки за опазване. Защитен от 1962 г., включен в ЧК (1985) като изчезнал [1]; осъществени интензивни изследвания върху миграцията и зимуването му [9, 10], построени платформи в езерото Вая и изкуствен остров с площ 1600 m2 в Атанасовското езеро за привличане към гнездене [9]. Предстои изготвянето на национален план за опазването му и обявяване на Мандренското езеро (едно от най-значимите места за почивка и нощуване по време на миграция и зимуване) за защитена територия и Рамсарско място.
Основна литература за вида: 1. Michev, 1985; 2. Simeonov et al., 1990; 3. Simeonov et al., 2001; 4. Crivelli et al., 1991; 5. Crivelli et al., 2000; 6. Milchev, Kovachev, 2000; 7. Simeonov et al., 1984; 8. Stoyanov, 2003; 9. Dimitrov et al., 2005; 10. Michev, Profirov, 2003.
Автор Таню Мичев
