Сабица
Pelecus cultratus (Linnaeus, 1758)
Разред Шараноподобни (Cypriniformes)
Семейство Шаранови (Cyprinidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [A1b, c, d, e, B1b, c]; международен: IUCN [DD], БеК-III.
Общо разпространение. Обитава басейните на Черно, Каспийско и Аралско море, басейна на Балтийско море от системата на р. Висла до тази на р. Нева, южните части на Швеция и Финландия, Ладожкото и Онежкото езеро.
Разпространение и численост в България. В миналото е установен в р. Дунав и прилежащите блата, както и в притоците й Искър (до с. Долни Луковит) и Янтра (до с. Полско Косово) [1, 2, 3, 4]. По-късно е потвърден отново за р. Дунав (от Видин до Силистра) [5, 6, 7, 8], р. Искър (рядко и главно в устието) [9, 10] и р. Янтра (на 3 km от устието) [10, 11]. Сега се среща в р. Дунав, като количеството на уловa му за периода 2002–2005 г. e еднo от най-ниските в сравнение с останалите дунавски видове [12].
Местообитания. Обитава долното течение на големи реки, големи езера и естуарни води.
Биология. Пелагичен вид, образува пасажи. Съзрява полово на 2–4 години. Размножава се през април–май в течаща вода при температура 12–14 °C. Плодовитостта на женските е между 2600 и 94 000 хайверни зърна [13]. Малките се хранят със зоопланктон, но бързо преминават на насекоми – ларви или възрастни, а от втората година - и на дребни риби. Бърз плувец, често при хранене, изскача над водата. Достига максимална дължина до 60 cm и маса – до 2 kg. Продължителността на живот е до 11 години. [8, 14].
Близки видове. Няма.
Отрицателно действащи фактори. Пресушаването на дунавските блата и замърсяването на водите.
Предприети мерки за опазване. Няма.
Необходими мерки за опазване. Възстановяване на влажните зони по р. Дунав и на старите корита в долното течение на притоците. Опазване на р. Дунав от замърсяване.
Основна литература за вида: 1. Ковачев, 1923; 2. Моров, 1931; 3. Шишков, 1939; 4. Дренски, 1951; 5. Маринов, 1966; 6. Сивков, Манолов 1978; 7. Vassilev, 1994; 8. Карапеткова, Живков, 1995; 9. Паспалев, Пешев, 1955; 10. Карапеткова, 1994; 11. Карапеткова, 1972; 12. МЗГ, 2002-2005; 13. Holcik, 1998; 14. Froese, Pauly, 2006.
Автори Теодора Тричкова, Тихомир Стефанов
