Къдроглав пеликан
Бабуш, къдроглав бабуш, баба
Pelecanus crispus Bruch, 1832
Разред Пеликаноподобни (Pelecaniformes)
Семейство Пеликанови (Pelecanidae)
Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR [B1a+B2a+D], ЗБР-II, III; международен: IUCN – VU, ЕCS-spec 1, рядък; CITES-I; ДП-I; БеК-I; БоК-I, II.
Общо разпространение. Сарматски вид. Гнезди на Балканския полуостров, по източното крайбрежие на Черно море, крайбрежията на Азовско, Каспийско и Аралско море, Балхашкото езеро, Казахстан, Монголия, Северен Китай. Общата численост в района на Черно море и Средиземноморието е 2300–3200 индивида [1].
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен, преминаващ и отчасти зимуващ вид. В миналото гнездови колонии е имало по Дунавското и Черноморското крайбрежие и в Стралджанското блато [2]. От средата на XX в. гнезди само в езерото Сребърна (през периода 1954–2005 г. между 29 и 128, средно 67 двойки). По време на миграцията и през зимата се среща по Черноморското крайбрежие и по-рядко във вътрешността на страната. В района на Бургаския залив между 10 август и 30 октомври са установени средно 226 мигриращи птици [3, 4]. През зимата е установен в най-голям брой в Бургаските езера (Мандренското езеро – 420 птици през януари 1997 г. и Вая – 323 птици през януари 1999 г.) [5, 6].
Местообитания. Сладководни езера и блата, язовири и микроязовири, рибарници и рибовъдни стопанства; по време на миграции и зимуване – предимно крайбрежни бракични водоеми и назамръзващи язовири във вътрешността на страната.
Биология. Гнезди в езера и блата с обширни и труднодостъпни тръстикови масиви, обикновено от началото на февруари. При търсене на храна възрастните птици се отдалечават до 20–30 km от гнездовите колонии. Мътилото е от 1–5 яйца. Малките започват да летят през юли-август. Гнездовият успех в Сребърна е средно 0,84 малки/гн. дв. [7]. Храни се изключително с риба.
Близки видове. Розов пеликан (Pelecanus onocrotalus).
Отрицателно действащи фактори. В местата за размножаване: заплаха от хищници и диви свине, преследване (в миналото), пожари в тръстиковите масиви, много ниски температури, нарушаване целостта на гнездовищата в резултат на необичайно високо водно ниво. По време на миграция и зимуване: сблъсъци с електропроводи [8], отстрел [9], омазутяване на оперението.
Предприети мерки за опазване. Защитен вид от 1962 г.; включен в ЧКБ (1985). Изготвен е международен план за опазването му, има добра осведоменост на населението, провеждат се мониторинг и изследвания върху биологията и екологията му, изготвен е План за управление на резервата "Сребърна" [10].
Необходими мерки за опазване. Изготвяне на Национален план за опазването му и неговото прилагане, проучване на местата за хранене и обявяване на двустранен резерват с Румъния, поддържане на гнездовищата.
Основна литература за вида: 1. Crivelli, Michev, 1997; 2. Michev, 1985; 3. Simeonov et al., 1989; 4. Michev et al., in prep.; 5. Michev, Profirov, 2003; 6. Dimitrov et al., 2005; 7. Michev, Crivelli, 1998; 8. Crivelli et al., 1988; 9. Crivelli et al., 1991; 10. Hiebaum et al. (Еds), 2000.
Автори Таню Мичев, Павел Симеонов
