Осояд
Pernis apivorus L., 1758
Разред Соколоподобни (Falconiformes)
Семейство Ястребови (Accipitridae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [А4с,е+D1], ЗБР-II, III; международен: ДП-I, БеК-II, CITES-II, БоК-II.
Общо разпространение. Вид с европейски тип на разпространение. Гнезди в Западен Сибир, Мала Азия и Европа (без крайните северни и северозападни райони и обширните безлесни равнини). Зимува в Африка, южно от Сахара.
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен, широко разпространен в миналото вид [1]. В началото на 80-те години на XX в. числеността е определена на 200–350 двойки [2]. Често се среща в Източна Стара планина, Странджа, Източни Родопи; в равнините е по-рядък. В установените находища обитаваната горска територия е около 20-25000 km2 [3]. При плътност 1 двойка на 50–100 km2 числеността най-вероятно е 300-400 гнездещи двойки. Други оценки сочат 150–300 [4] и дори 750–900 двойки [5]. Тенденцията в динамиката на популацията през последните 40-45 години не е изяснена.
Местообитания. Предпочита високостъблени широколистни гори, но гнезди и в смесени и иглолистни гори до 1600–1700 m н. в. в близост до открити пространства. Многоброен по време на миграция по Черноморското крайбрежие, особено в края на август и началото на септември [6].
Биология. Двойките заемат гнездовите територии през април. Гнезди само по дървета, на височина 10–22 m, или използва гнезда на други грабливи птици. През април–май снася 2, много рядко 1, 3 или 4 яйца. Мътенето продължава 28–35 дни, а малките остават в гнездото 40–45 дни [2, 7]. Семейство с 4 излетели малки е наблюдавано на 29 юни 2002 г. до с. Буново, Софийска област. Храни се основно с ларви на земни оси и пчели, стършели и други насекоми, дребни птици, влечуги и гризачи. Гнездовият участък е над 1000 hа, но търси храна до 7 km от гнездото [8]. В сравнение с другите грабливи птици, прекарва сравнително малко време у нас и още през август започва да отлита на юг. Единични птици са наблюдавани и през декември.
Близки видове. Обикновен мишелов (Buteo buteo).
Отрицателно действащи фактори. Масовото изсичане на старите гори и безпокойството. Бракониерството. Използването на пестициди в земеделието.
Предприети мерки за опазване. Защитен по ЗБР. Включен в ЧКБ (1985). Около 15% от двойките гнездят в защитени територии.
Необходими мерки за опазване. Обявявяне на защитени територии в планините, Лудогорието и Добруджа, Ограничаване на ползването на старите гори и мораториум на ползването им в затворените горски басейни [9].
Основна литература за вида: 1. Патев, 1950; 2. Спиридонов, 1985; 3. Iankov, in print; 4. Birdlife international, 2004; 5. Нанкинов и др., 2004; 6. Roberts, 1979; 7. Makatsch, 1976; 8. Bijlsma, 1997; 9. Spiridonov, Raev, 2006.
Автори Добромир Домусчиев, Жеко Спиридонов
