Туркменски скакалец

Pallasiella turcomana (Fischer de Waldheim, 1833)

Ramburiella turcomana F.-W.: Пешев, 1960: 350-351; Пешев, 1962б: 77; Пешев, Маржан, 1963: 39; Пешев, 1971: 218; Пешев, Андреева, 1986: 100.

Разред Правокрили насекоми (Orthoptera)

Семейство Късопипални скакалци (Acrididae)

Природозащитен статус: в България : критично застрашен CR [B1ab(ii,iii)+2ab(ii,iv)].

Общо разпространение. Среща се в Южна Италия, Македония, Гърция (включително егейските острови), Югозападна България, Турция (европейската част и Мала Азия), Украйна (Крим), Русия (югоизточната европейска част), Закавказие, Казахстан и Средна Азия.

Разпространение и численост в България. Известен е само от Санданско-Петричката котловина. Съобщен е за района на с. Марино поле [1, 2, 3], Петрич [1, 2, 3] и долината на р. Пиринска Бистрица [4]. В първите две находища е намиран през 1929 г., а във второто и третото находище през 1959 г. Малка част от характерното местообитание в района е запазено и вероятно там все още се срещат единични индивиди.

Местообитания. Ксеробионтен и стенохигрофилен вид, който обитава припечни, сухи, бедни на тревиста растителност площи [5], слабо повлияни от човешка дейност, в низините и предпланинския пояс.

Биология. Ларвите се излюпват през април и се развиват за около 40–50 дена. Възрастните насекоми се появяват от втората половина на май до първата половина на юни и се срещат до първата половина на август. Хранят се с треви от семейство житни растения (Poaceae). Яйцата зимуват, снесени на групи ("пашкули") в почвата.

Близки видове. Няма.

Отрицателно действащи фактори. Интензивното земеделие и животновъдство в Санданско-Петричката котловина са унищожили или изменили в голяма степен естественото местообитание на вида. През котловината минава северната граница на ареала му и това е причина за изключителната рядкост на вида у нас и в миналото.

Предприети мерки за опазване. Няма.

Необходими мерки за опазване. Проучване на района на Санданско-Петричката котловина и съседните райони за установяване на числеността на единствената у нас популация и определяне на мерките за опазването на вида.

Основна литература за вида: 1. Пешев, 1960; 2. Пешев, 1962б; 3. Пешев, 1971; 4. Пешев, Маржан, 1963; 5. Пешев, Андреева, 1986.

Автори Драган Чобанов, Алекси Попов


Туркменски скакалец (карта на разпространението)

Туркменски скакалец (илюстрация)