Крайморска каменарка
Paranocarodes straubei (Fieber, 1853)
Разред Правокрили насекоми (Orthoptera)
Семейство Скакалци каменарки (Pamphagidae)
Природозащитен статус: в България : критично застрашен CR [B1ab(i,ii,iii)].
Общо разпространение. Югоизточна България, Турция (югозападната европейска част и Северозападна Мала Азия), Гърция (островите Лесбос и Хиос). Терциерен реликт [1].
Разпространение и численост в България. Среща се в южната част на Българското черноморско крайбрежие: южно от Бургас [2], между с. Веселие и резерват "Ропотамо" [3; Снежана Грозева, лично съобщ.], Ропотамо [1], Маслен нос [2], Приморско [1], Странджа [2]; Източна Стара планина: Сливен [2]. Индивидите от с. Черньовци в Източните Родопи от 1924 г. [2] спадат към неописания тогава близък вид Paranocarodes chopardi [4]. След 1917 г. видът е намиран само в района на долното течение на р. Ропотамо. Между 1920 и 1970 г. популациите му са били стабилни. През 1994 г. са уловени само 6 индивида между Веселие и Ропотамо, а при посещение през 2005 г. видът не е установен.
Местообитания. Ксерофилен и стенохигрофилен вид, обитаващ открити, слънчеви, защитени от вятъра мезоксерофитни тревисти съобщества и мезоксерофитни дъбови гори [1].
Биология. Ларвите се излюпват през август. Зимуват в трета или четвърта възраст, скрити в листната постилка или под камъни. Напролет се активизират и линеят още един или два пъти. Имагинират през май и юни. Възрастните насекоми копулират през юни и се срещат до юли включително. Хранят се с приземните части на разнообразни тревисти растения. Женските снасят в почвата, където яйцата престояват около два месеца.
Близки видове. Paranocarodes chopardi (източнородопски ендемит) и Paranocaracris bulgaricus (планини в Югозападна България). Различава се от тях по размера и формата на хитиновите израстъци на тергитите и формата на тимпаналната област [5].
Отрицателно действащи фактори. Интензивното развитие на туристическата и селищната инфраструктура в района на Южното черноморие ограничават естествените местообитания на вида и могат да доведат до пълно унищожаване на популацията.
Предприети мерки за опазване. Едно от находищата е разположено в резервата "Ропотамо".
Необходими мерки за опазване. Изучаване на съвременното състояние на популациите на вида. Провеждане на дългогодишен мониторинг върху динамиката им. Разширяване на територията на резерват "Ропотамо" при строг режим на опазване. Въвеждане на санкции за уловен или убит индивид.
Основна литература за вида: 1. Пешев, Джингова, 1974; 2. Буреш, Пешев, 1955; 3. Bugrov, Grozeva, 1998; 4. Popov, Chobanov, 2004; 5. Пешев, 1965.
Автори Драган Чобанов, Алекси Попов
