Дунавска русалка
Palingenia longicauda (Olivier, 1791)
Ephemera longicauda Olivier, 1791: Russev, 1987: 109; Ephemera swammerdiana Latreille, 1805: Russev, 1987: 109.
Разред Еднодневки (Ephemeroptera)
Семейство Русалки (Palingeniidae)
Природозащитен статус: в България: изчезнал EX.
Общо разпространение. Среща се във Франция, Холандия, Германия, Полша, Словакия, Унгария, Сърбия, Македония, България, Румъния, Украйна.
Разпространение и численост в България. Видът е установяван в България масово в р. Дунав. Известен е в 25 находища в българския участък от Ново село до Силистра [1]. Срещал се е в многочислени субпопулации до 1968 г. [1]. След това не е намиран [2, 3]. Съобщава се и за намирането на възрастни насекоми край канал близо до р. Марица при Пловдив през 1956 и 1958 г. [4].
Местообитания. Ларвите са типични обитатели на глинест субстрат в големите европейски реки [5].
Биология. Palingenia longicauda e най-голямата еднодневка в Европа. Ларвата е от "ровещ" тип, обитаваща U-образни дупки, дълбоки около 25 cm. Устните органи и първата двойка крачка на ларвата са приспособени за ровене в глината [6]. Нимфите напускат дупките, изплуват на повърхността и метаморфозират: женските в имаго [7], а мъжките последователно в субимаго и имаго. Излитат обикновено през юни, между 16 и 18 часа. Оплождането се извършва по време на характерния за вида половинчасов "масов полет". След това мъжките падат във водата, а оплодените женски летят срещу течението със скорост около 18 km/h, извършвайки "компенсационен полет пред яйцеснасяне" [8]. Женската снася 8000–9000 яйца, които поради бавното си потъване и скоростта на течението в реките биват отнасяни километри надолу по течението [1]. Развиват се само яйцата, попаднали върху глинест субстрат. Ларвите се излюпват след 4–6 седмици и в продължение на 3 години претърпяват около 20 линеения [9]. Хранят се с органични вещества, които усвояват от консумираната глина [9, 10].
Близки видове. Ephoron virgo. Различава се по формата на удължението на мандибулата, което при Palingenia longicauda е ветриловидно, със здрави хитинови зъби, разположени странично.
Отрицателно действащи фактори. Замърсяването на българските дунавски притоци и на р. Дунав с индустриални отпадъчни води. Добивът на инертни материали, разрушаването и андигирането на дунавските брегове, хидротехническото строителство [1].
Предприети мерки за опазване. Няма.
Основна литература за вида: 1. Russev, 1987; 2. Russev, Uzunov, 1991a; 3. Russev, Uzunov, 1991b; 4. Русев, 1966; 5. Russev, 1977; 6. Strenger, 1973; 7. Csongor, Moczar, 1954; 8. Russev, 1959a; 9. Unger, 1927; 10. Schoenemund, 1929.
Автор Янка Видинова
