Български парастенокарис
Parastenocaris bulgarica Apostolov, 1992
Разред Харпактикоиди (Harpacticoida)
Семейство Парастенокаридиди (Parastenocarididae)
Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR [B1a, b].
Общо разпространение. България.
Разпространение и численост в България. Локален ендемит. Намерен е само в пещерата Душника край с. Искрец (Понор планина). Има ограничено разпространение в зоната на аерация на Искрецкия карстов басейн [1]. Липсват данни за числеността на популацията.
Местообитания. Стигобионт, обитател на пукнатинните подземни води.
Биология. Непроучена. Женските индивиди имат максимални размери на тялото до 0,34 mm, а мъжките – 0,31 mm. Това са едни от най-дребните ракообразни във фауната на България.
Близки видове. Parastenocaris elegans, P. dubia, P. vicesima, P. pannonica, P. minutissima, P. karamani, P. orcina, P. hippuris. Различава се от тях по наличието на два шипа в основата на ендоподита на четвъртата двойка плавателни крачка.
Отрицателно действащи фактори. Изграждането на деривация, отвеждаща част от повърхностния воден отток от билната част на Понор планина към ВЕЦ "Бързия" и към други водоползватели в Северна България. Намаляване на общото количество подземни води в Искрецкия карстов басейн. Интензивно използване на изкуствени торове във водосборната област на Искрецките карстови извори.
Предприети мерки за опазване. Няма.
Необходими мерки за опазване. Контрол върху използването на изкуствени торове и други химични вещества в района на Понор планина.
Основна литература за вида: 1. Apostolov, 1992.
Автор Иван Пандурски
