Пахикарус
Pachycarus cyaneus (Dejean, 1830)
Разред Твърдокрили насекоми (Coleoptera)
Семейство Бегачи (Carabidae)
Природозащитен статус: в България. критично застраше. CR. [B1ab(i,ii,iii,iv)+2ab(i,ii,iii); C2a(ii)].
Общо разпространение. Среща се в Македония, Югозападна България, Гърция. Балкански ендемит.
Разпространение и численост в България. Намиран е само в крайните югозападни райони на страната: Кресна, Петрич [2] и по хълма Кожух в Петричкото поле [1]. През последните 15 години са събрани или наблюдавани не повече от 15 индивида у нас, почти всички установени по западния склон на Кожух. Въз основа на изследвания числеността на тази популация се определя на не повече от 300-400 възрастни екземпляра.
Местообитания. Ксеробионт. Обитава открити каменисто-тревисти ксерофитни растителни формации от медитерански или субмедитерански тип с надморска височина до 250-300 m. Обитава почвата между 20 и 40 cm дълбочина.
Биология. Възрастното насекомо е геофил. Прокопава вертикални или полувертикални ходове в почвата, а също използва естествени кухини между по-големи и дълбоко вкопани камъни. На дъното им построява камера за всяко яйце, в която складира незрели растителни семена за храна на излюпената ларва. На залез слънце или нощем възрастното насекомо се покачва по стъблата на растения. Ларвата и възрастното насекомо са фитофаги и се хранят със семена на растения предимно от семейство Сложноцветни (Asteraceae). Липсва информация за размножаването, но въз основа на биологията на близкородствени видове се предполага малък брой яйца, грижа за поколението и ограничен брой индивиди.
Близки видове. Няма.
Отрицателно действащи фактори. Разработването на каменната кариера на хълма Кожух.
Предприети мерки за защита. Няма.
Необходими мерки за защита. Спазване на пълната забрана за паша на кози и ограничената забрана за паша на овце в природната забележителност Кожух. Да не се възстановява дейността на каменната кариера. Обявяване на природната забележителност Кожух за защитена територия от по-висок ранг.
Основна литература за вида. 1. Guéorguiev, Guéorguiev, 1995. 2. Wrase, 2010.
Автор Борислав Георгиев
