Тръноопашата потапница
Белоглава потапница (патица, потапка), белоглавка, тръноопашата патица
Oxyura leucocephala (Scopoli, 1769)
Anas leucocephala Scopoli, 1769, Annus I. Hist. Nat.: 65; Erismatura leucocephala (Scop.): Elwes, Buckley, 1870: 340; Reiser, 1894: 189; Клайн, 1909: 157; Boetticher, 1927: 183.
Разред Гъскоподобни (Anseriformes)
Семейство Патицови (Anatidae)
Природозащитен статус: в България: застрашен вид EN A[1(a+c)] + B[1a+(b(i+ii+iii+iv+v) + 2(a+b(i+ii+iii+iv)]+C[1+2(a(ii)+b)]+E; ЗБР-II, III (I); международен: ECS-spec 1, уязвим; ДП-I; БеК-II; CITES-III; БоК-I/II.
Общо разпространение. Палеарктичен вид с фрагментиран гнездови ареал от Югозападна Европа и Североизточна Африка до Централна Азия и Китай.
Разпространение и численост в България. Зимуващ и мигриращ вид, главно по Черноморското крайбрежие. В началото на XX в. многобройна по време на пролетната миграция в Атанасовското езеро [1, 2]. Наблюдавана е край София, в Благоевградско, околностите на Пловдив и Пазарджик, яз. "Розов кладенец", езерата Друранкулашко, Белославско, Варненско и Вая, и в Бургаския залив [3, 4]. От 1991 г. е установено увеличение на числеността във влажните зони около Бургас, където сега се концентрира значителна част от световната популация на вида (до 12%). Най-многобройна е в ез. Вая – максимално 2260 птици [5, 6, 7, 8]. Отделни индивиди и малки групи се срещат в Поморийското [6] и Атанасовското езеро [6, 9], Шабленската тузла [9] и Варненско–Белославския езерен комплекс.
Местообитания. Обширни сладководни водоеми, крайбрежни бракични и солени лагуни, морски заливи, лимани, изкуствени водоеми.
Биология. Моногамна. Храни се с ларви на хирономиди, водни безгръбначни и семена на водни растения [10, 11, 12].
Близки видове. Североамериканска тръноопашата потапница (Oxyura jamaicensis).
Отрицателно действащи фактори. Загуба и деградация на хабитати, хибридизация, риболов с мрежи, отстрел, замърсяване на водите.
Предприети мерки за опазване. Защитена по ЗБР. Включена в ЧКБ (1985). Основните места на концентрация са обявени за защитени територии, Рамсарски места и ОВМ. Разработен е Национален план за опазването на вида, както и Планове за управление на Атанасовското езеро, местн. Пода, езерата Вая, Шабла и Дуранкулак. От 1996 г. е обект на специално проучване и мониторинг. През 2001–2002 г. е осъществен балкански проект за опазването и.
Необходими мерки за опазване. Всички находища трябва да бъдат включени в защитени зони. Язовир "Мандра" да бъде обявен за Рамсарско място. Необходимо е да се въведат ограничения на лова в местата на концентрация. Да се актуализира Националния план за опазване на вида. Да се предприемат мерки за повишаване на природозащитната култура на населението около находищата.
Основна литература за вида: 1. Върбанов, 1912; 2. Върбанов, 1935; 3. Нанкинов, 1985; 4. Michev, Profirov, 2003; 5. Dimitrov et al., 2000b; 6. Dimitrov et al., 2005; 7. Profirov, Dimitrov, 2001; 8. Ivanov, Jankov, 2001; 9. Michev et al., 2004; 10. Dimitrov et al., 2000а; 11. Pandourski, 2001; 12. Янков, Иванов, 2002.
Автор Милко Димитров
