Голяма дропла
Дропла, дива пуйка
Otis tarda L., 1758
Разред Жеравоподобни (Gruiformes)
Семейство Дроплови (Otididae)
Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR A[1a] + C[2a(ii)]+D+E; ЗБР–II, III (I); международен: IUCN – уязвим; ECS-spec 1, уязвим, БеK-II, БоK-II, CITES – II, ДП-I.
Общо разпространение. Вид с транспалеарктично разпространение (от Португалия до Североизточен Китай). В Европа гнезди в Португалия, Испания, Германия, Полша, Чехия, Словакия, Австрия, Унгария, Сърбия, Молдова, Украйна и Югозападна Русия. През последните 100–150 години с увеличаването на обработваемите земи, частично разширява ареала си.
Разпространение и численост в България. Към края на XIX в. е отбелязан, че гнезди повсеместно; по-късно е установен само в района на с. Златията, Добруджа и Варненско [1, 2, 3]. Сега вероятно е изчезнал като гнездещ вид. Последните две непотвърдени наблюдения на гнездящи птици са от средата на 90-те години на XX в. – с. Златията и край с. Безводица, Добричко. След 1990 г. е наблюдаван само през зимата.
Местообитания. Орни земи и пасища. В гнездовия период заселва разнообразни открити степни ландшафти, целинни степи с богата тревна растителност, главно в коилната степ [4].
Биология. Гнезди в разнообразни степни стации – разорани полета с ръж, хълмисти безлесни коилни степи (черноземни и глинести). В началото на юни снася 1–10 яйца. През последните десетилетия средният брой яйца в целия ареал на вида е намалял от 4 на 2. Малките се излюпват през юли и дълго остават с женската. Изборът на гнездовия участък е свързан не толкова с характера на стацията, колкото с наличието в съседство на животинска храна, необходима за малките в ранната им възраст. [7]. Той зависи от близостта и броя на мравуняците, защото мравешките яйца са основната храна на пиленцата и на младите птици. Новоизлюпените малки нямат голяма подвижност и хранителният им участък е ограничен.
Близки видове. Стрепет (Tetrax tetrax).
Отрицателно действащи фактори. Унищожаване и промяна на местообитанията и преобразуването им в земи за селското и горското стопанство. Бракониерски отстрел, химизация, безпокойство.
Предприети мерки за опазване. Защитен вид, включен в ЧКБ (1985). Едно от последните находища е обявено за защитена местност.
Необходими мерки за опазване. Разработване на Национален план за опазването с дългосрочна програма за изкуствено развъждане и постепенно разселване в подходящи местообитания. Провеждане на широка кампания за популяризиране на значението и опазването му сред местното население. Изследване на близостта на българската популация с останалата част от централноевропейските дропли. Създаване на обширен резерват в степните райони на Североизточна България.
Основна литература за вида: 1. Петров, Златанов, 1950; 2. Боев, 1985; 3. Нанкинов и др., 1990. 4. Кириков, 1979; 5. Воинственский, 1960; 6. Tyrberg, 1991; 7. Спангенберг, 1946.
Автори Павел Зехтинджиев, Златозар Боев, Димитър Георгиев, Николай Караиванов
