Змиеок гущер
Ophisops elegans (Menetries, 1832) ssp. macrodactylus Berthold, 1932
Ophiops elegans Menetr.: Kovatscheff, 1917: 176; Ophisops elegans ehrenbergi Wiegmann [sic!]: Muller, 1933: 6; Beskov, Beron, 1964: 18; Ophisops elegans ehrenbergii Wiegmann: Buresh, Zonkow, 1933: 193; Бешков, Нанев, 2002: 33.
Разред Люспести (Squamata)
Семейство Същински гущери (Lacertidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [В2 а], ЗБР-III; международен: БеК-II; ДХ-IV.
Общо разпространение. Среща се на Балканския полуостров – Гърция (пров. Еврос, Ксанти, Драма, всички източноегейски острови, Тасос и Карпатос), България (източните части на Източни Родопи), Европейска Турция, Мала Азия (без Черноморското крайбрежие и съседните райони), Кипър, Закавказките страни (Източна Грузия, Армения, Азербайджан), Русия (Чечено-Ингушетия, Дагестан), Източното средиземноморие, на изток до Пакистан; Северна Африка на запад до Алжир.
Разпространение и численост в България. Крайните крайгранични райони в Източните Родопи в две изолирани едно от друго находища – около с. Мезек [1, 2, 3] и долината на Бяла река източно от с. Меден бук [2, 4]. В района на с. Мандрица през 1979 г. са наблюдавани до 10–15 индивида за час [5], а през 2001 г. – в 50-метров трансект – 4–6 индивида [4]. В района над с. Мезек през 2004 г. видът е със средна численост в трансекти 100/5 m – до 8,2 индивида [3]. Находището до с. Мезек вероятно е унищожено поради залесяване на склоновете до селото с черен бор [4]. Там видът се среща над този пояс до билните части на рида Гората [3].
Местообитания. В района на Бяла река се среща до около 200–250 m н. в., докато над с. Мезек от 300 до 650 m н. в. [3]. Обитава сухи терени, обрасли с ксеротермни треви и храсти, и се придържа към каменисти и скалисти места, сипеи, стръмни откоси над пътища, долове, кариери и др. [6].
Биология. Видът е подчертано топлолюбив. Остава активен и в най-горещите часове на деня през летния сезон, когато другите гущери са в покой. Придвижва се изключително бързо. Копулацията е през май. Снася до средата на юли 2–6 яйца. Храни се с дребни безгръбначни.
Близки видове. От другите видове от сем. Lacertidae се различава по липсата на клепач и по-големите леко заострени, а не зърнести гръбни люспи.
Отрицателно действащи фактори. Доказан отрицателно действащ фактор е залесяването с иглолистни дървесни видове (черен бор), което е причина за изчезването от находището на вида непосредствено до с. Мезек. Недостатъчно проучено е влияние на пожарите. Предварителните данни сочат, че усвоява успешно опожарени райони (в землищата на селата Меден бук, Долно Луково и Мандрица).
Предприети мерки за опазване. Включен в ЧКБ (1985) в категория "рядък". Находищата му са в мрежата от защитени територии НАТУРА 2000. Изобразен е на плакат за защита на влечугите (1998).
Необходими мерки за опазване. Съхраняване на местообитанията на вида. Недопускане на залесяване с иглолистни насаждения в териториите, в които се среща.
Основна литература за вида: 1. Muller, 1933; 2. Буреш, Цонков, 1933; 3. Tzankov, 2004; 4. Петров, Стоев, Бешков, 2001; 5. Бешков, 1985; 6. Бешков, Нанев, 2002.
Автор Николай Цанков
