Нощна чапла
Европейска нощна чапла, нощен гарван
Nycticorax nycticorax (Linnaeus, 1758)
Nycticorax europaeus Steph.: Христович, 1890: 218; Nycticorax griseus (L.): Reiser, 1894: 152.
Разред Щъркелоподобни (Ciconiiformes)
Семейство Чаплови (Ardeidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [A2+B1(bii)]; ЗБР-ІІ, ІІІ; международен: БеК-ІІ; ДП-І; ECS-spec 3, намалял.
Общо разпространение. Космополитен вид, който гнезди в Азия, Африка, Централна и Южна Америка, Европа (Пиренейския, Апенинския и Балканския полуостров, Франция, Белгия, Холандия, Германия, Австрия, Полша, Унгария, Хърватско, Молдова, Украйна, Южна Русия). Зимува в Африка, Южна Азия. Общата численост в Европа, Източното Средиземноморие (включително Черно море) е 30 700–45 900 гнездещи двойки [1].
Разпространение и численост в България. Гнездещо-прелетен, преминаващ и рядко зимуващ вид. Както в миналото, така и сега гнезди по Дунавското и Черноморско крайбрежие, много по-рядко във вътрешността на страната до около 400 m н. в. (по изключение до 550 m) [2, 3]. Установена е в 69 находища (9 от които по-значими) разположени по Дунавското и Черноморското крайбрежие, Северна България, долините на реките Марица, Тунджа и Арда [4]. През втората половина на XX в. общата численост в страната не е превишавала 1500 двойки [2]. По-късно тя е оценена между 560 и 5000 [5], 1000 и 1500 [6], 1800 и 2500 двойки [4, 7].
Местообитания. Сладководни езера и блата, язовири и микроязовири, рибарници и рибовъдни стопанства, заливни и равнинни дъбови гори до влажни зони от различен характер. По време на миграции се среща и в крайбрежни бракични водоеми, язовири, канали за напояване.
Биология. Гнезди предимно в смесени колонии от чапли, блестящи ибиси, лопатарки и малки корморани. Гнездата са разположени в труднодостъпни тръстикови масиви или по върби и тополи. Отглежда 4–5 малки, които започват да летят от началото на юли. Храната се състои предимно от риба, жаби, мишки.
Близки видове. Няма.
Отрицателно действащи фактори. В миналото е отстрелвана като вредител (50-те години на XX в.). Вероятно пресушаването и деградацията на влажните зони.
Предприети мерки за опазване. Видът и местообитанията му са защитени по ЗБР. Част от гнездовите колонии са в границите на защитени територии.
Необходими мерки за опазване. Уточнавяне на размера на гнездовата популация и проследяване на нейната динамика. Изготвяне на програма за опазването й.
Основна литература за вида: 1. Wetlands International, 2002; 2. Simeonov et al., 1989; 3. Delov, 1993; 4. BSPB (In print); 5. Kostadinova, 1997, 6. Nankinov et al., 2004; 7. BirdLife, 2004.
Автори Таню Мичев, Златозар Боев, Венцеслав Делов, Христо Николов
