Малък вечерник
Nyctalus leisleri (Kuhl, 1817)
Pterygistes leisleri Kuhl: Буреш, 1917: 156–158; Vesperugo leisler K. et Bl.: Ковачев, 1925: 63–64.
Разред Прилепи (Chiroptera)
Семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [B1 b(i, ii, iv)], ЗБР-II, ІІІ; международен: IUCN [LR/nt]; БеК-ІІ; БoK-II; ДХ-ІІ, ІV.
Общо разпространение. Западна и Централна Европа, рядък в страните от Средиземноморието, на изток до щата Утар Прадеш в Индия, на юг до Северна Африка.
Разпространение и численост в България. Видът е установен в 16 находища, повечето от които са под 800 m н. в. [1, 2]. Преди 1985 г. са били известни 6 находища. Две от находищата му в Северна България (Божичен и Сваленик, Русенско) са от погадки на сови [3]. Не е установяван в огромна част от територията на страната. Най-високо (1500 m н. в.) е намиран в Централен Балкан, х. "Плевен" [4]. Повече от половината от съвременните му находища (6) са в Странджа.
Местооботания. Типичен обитател на горски местообитания в ниско- и среднопланинския пояс. Летец на свободните пространства. В повечето части на континента живее предимно в хралупи. В Ирландия много от колониите му са в постройки (тавани на къщи, църкви и други). Повечето от находища му са в големи горски масиви или близо до тях. В Централна Европа често се заселва в къщички за прилепи. У нас е установен в прилепни къщички над манастира "Седемте престола" в Западна Стара планина, а също и в къщички за птици около Черноморец, южно от Бургас. Вероятно се среща повсеместно в низините на България, така както е установено за Гърция [5].
Биология. Слабо изследвана. Храни се с пеперуди, твърдокрили, мрежокрили, ручейници и други насекоми. Засега няма сигурни сведения за размножаването му в България. Предполага се, че на Балканския полуостров през лятото се срещат само мъжки и неразмножаващите се женски индивиди [1]. Видът се смята за мигрантен, но данните за миграционните пътища са малко. Размножителни колонии се формират най-често в хралупи в края на април и началото на май. Женските раждат в началото на юни по 1, нерядко и 2 малки.
Близки видове. Голям вечерник (Nyctalus lasiopterus) и обикновен вечерник (Nyctalus noctula), от които се отличава с по-малките си размери – дължината на совалката е под 46 mm.
Отрицателно действащи фактори. Отсичането на стари и хралупести дървета ограничава възможностите за намиране на подходящи убежища. У нас е намиран в погадки на бухал [3].
Предприети мерки за опазване. Видът е защитен по ЗБР, EUROBATS и всички международни конвенции (без CITES). Едно от находищата му попада в резервата "Стенето", друго се отнася към територията на НП "Централен Балкан". Във връзка с мониторинга на прилепните къщички, видът е включен в Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие.
Необходими мерки за опазване. Целево изследване върху разпространението и биологията на вида. Разработка на План за управление на горските видове прилепи.
Основна литература за вида: 1. Benda et al., 2003; 2. Popov et al., 2006; 3. Mitev, 1995; 4. Ivanova, 1998; 5. Hanak et al., 2001.
Автор Боян Петров
