Гигантски вечерник
Голям вечерник
Nyctalus lasiopterus (Schreber, 1780)
Pterygistes maximus Fatio: Буреш, 1917: 152–154; Vesperugo noctula Schreb. var. maxima: Ковачев, 1925: 61–63; Nyctalus siculus Palumbo: Пешев, Боев 1962: 473.
Разред Прилепи (Chiroptera)
Семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae)
Природозащитен статус: в България: уязвим VU [B1 b(i, ii, iv)], ЗБР-II, ІІІ; международен: IUCN [LR/nt]; БеК-ІІ; БoK-II; ДХ-ІІ, ІV.
Общо разпространение. Среща се от Атлантическия бряг на Европа (Франция, Испания, Португалия), през южна Полша на север, до Кавказ, Иран, платото Устюрт в Казахстан на изток и Гибралтар, Сицилия, и Южна Гърция на юг. Рядък в целия ареал. Почти навсякъде, освен на Иберийския полуостров, са установявани само единични индивиди.
Разпространение и численост в България. Един от най-редките прилепи в България, известен от 11 находища [1, 2], като 10 от тях са в Южна България. От тях 5 са в Странджа, където изглежда не е толкова рядък. Находището при с. Табачка (Русенско) е от погадки на бухал [4]. От установяването му у нас през 1917 г. [3] досега са уловени едва 11 индивида. В Западните Родопи е регистриран до 1250 m н. в., с. Буйново [5]. Данните са недостатъчни, за да се определи числеността му.
Местооботания. Големият вечерник е летец на свободните пространства. В целия ареал е най-многоброен в широколистни, по-рядко в смесени гори. Установяван е и в градски паркове. Целогодишно е намиран в хралупи на стари дървета. Единични индивиди са установявани в скални цепнатини, по-рядко в сгради. Вероятно се среща на много места не само в низините на България, както е установено в Гърция [6].
Биология. Един от най-слабо изследваните прилепи в Европа. Засега няма сведения за размножаването му в България. Размножителните колонии са малки (около 10 индивида, рядко повече) и живеят в хралупи. Женските раждат в началото на юни по 2, по-рядко по 1 малко. Хранителният спектър е слабо изследван, но се знае че предпочита едри пеперуди и твърдокрили насекоми. Единственият европейски вид прилеп, който напада и дребни врабчоподобни птици, особено по време на миграция [7]. Сезонно мигриращ вид. У нас е установяван само от май до септември.
Близки видове. Обикновеният вечерник (Nyctalus noctula), от когото се отличава с по-големите си размери – дължината на совалката е над 60 mm.
Отрицателно действащи фактори. Изсичането на хралупати дървета и намаляването на площта на старите гори ограничава възможностите за намиране на подходящи убежища. Недостатъчният брой едри летящи насекоми вероятно ограничава достъпа му до подходяща храна.
Предприети мерки за опазване. Видът е защитен по ЗБР, EUROBATS и всички останали конвенции (без CITES). Само малка част от установените находища попадат в природните паркове ("Странджа" и "Рилски манастир").
Необходими мерки за опазване. Целево изследване върху разпространението и биологията на вида. Разработка на План за управление на горските видове прилепи.
Основна литература за вида: 1. Benda et al., 2003; 2. Popov et al., 2006; 3. Буреш, 1917; 4. Mitev, 1995; 5. Pandurska, Beshkov, 1998; 6. Hanak et al., 2001; 7. Dondini, Vergari, 2000.
Автор Боян Петров
