Тънкоклюн свирец
Среден свирец
Numenius tenuirostris (Vieillot, 1817)
Разред Дъждосвирцови (Chardriiformes)
Семейство Дъждосвирци (Scolopacidae)
Природозащитен статус: в България: критично застрашен CR A[2(a+c) + 3(c) + 4(c)] + B[1a + (b(i+ii+iv+v) + 2(a+b(i+ii+iv+v)]+C[1 + 2(a(i)] + D; ЗБР–II, III (I); международен: IUCN – критично застрашен; ECS–spec 1, не е оценяван; CITES-I; БеК-II; БоК–I, II; ДП-I.
Общо разпространение. Вид със сибирски тип на разпространение и на прага пред пълно изчезване. В миналото e обитавал зоната на лесостепите от Урал до долината на р. Об. През 70-те години на XX в. е отбелязан драстичен спад на популацията. За периода 1990–1999 г. данните за Европа не надхвърлят 100 птици. Вероятно все още зимува по Средиземноморското крайбрежие на Африка и някои страни на Южна Европа, Мала Азия и Близкия Изток.
Разпространение и численост в България. Мигриращ и зимуващ вид, който в края на XIX в. и началото на XX в. се среща по Черноморското крайбрежие в численост до 80 [1], и около София – до 40 индивида [2]. Наблюдаван е по крайбрежните езера, по Добруджанското крайбрежие, в Софийско, Тракийската низина, край Плевен [2, 3, 4, 5, 6, 7], както и по поречията на р. Марица и р. Искър [8]. През 30-те години на XX в. е рядък, но редовен мигрант най-вече за района на Бургас [9, 10]. След 1946 г. е много рядък по време на миграции и зимуване (с макс. численост между 4–7 птици), главно по Черноморието – влажните зони около Бургас [11, 12], Шабленското и Дуранкулашкото езеро [13]. Птица от Атанасовското езеро е опръстенена през 1981 г. [14]. Съобщените 48 индивида за Атанасовското езеро през април 1986 г. остават съмнителни [15]. След 1985 г. е наблюдаван около Бургас [15, 16, 19, 20, 21]: в Атанасовското езеро – 1 птица на 18.10.1993 г. [16], между 4–9 индивида (2 млади) в периода 11–19 април 1996 г., 1 птица на 18–19.05.1996 г. [17, 18]*; 1 екз. на 06.06.1996 г.[19]; в Поморийското езеро – 1 птица на 03.09.1996 г. (Н. Тодоров, in litt.), 6 индивида наблюдавани от К. Бедев (лично съобщ.) на 12.04.1999 г.*; в залива Ченгене скеле – 1 птица на 16–17.11.1993 [16] и край с. Ляхово, Балчишко през 1993 г. [21]. По време на среднозимните преброявания видът е установен на два пъти – 2 птици в Ченгене скеле и 1 птица в Атанасовското езеро през 1993 г. [22]. Предприетите системни проучвания от 1993 г. насам [16; 20, 22] установяват наличието на малък брой птици, поради което съобщенията за 178 птици в Атанасовското и Поморийското езеро за периода 1993–2002 г., и между 33–72 птици за 1993, 1996 и 1999 г. [23], се приемат с резерви. Сега важните за вида места са Атанасовското езеро, местн. Пода и заливът Ченгене скеле. След 1999 г. няма сигурни наблюдения в България. Възможно е ежегодно през страната да преминават единични птици или малки групи от по 2–3 индивида [26].
Местообитания. Сухи и влажни ливади и пасища в околностите на езера, блата, мочурища, морски плитчини, лагуни и др.
Биология. Храни се в плитки водоеми с бентосни безгръбначни, вероятно морски червеи, дребни ракообразни и мекотели, а в сухи пасища в Добруджа – с дребни охлюви [3, 26].
Близки видове. Голям свирец(Numenius arquata), малък свирец (N. phaeopus).
Отрицателно действащи фактори. Пресушаването на влажни зони, промените в режима на стопанисване на селскостопански площи, инфраструктурното развитие, отстрелът, замърсяването на водите.
Предприети мерки за опазване. Защитен от ЗБР. България е подписала Меморандум за съгласие за опазване на тънкоклюния свирец. Разработен е Национален план за действие за опазването му за периода 2002–2006 г. [26].
Необходими мерки за опазване. Местата с повече от едно наблюдение на вида да бъдат поставени под максимална защита като защитени зони по ЗБР. Разработване на Планове за управление на защитените местности "Поморийско езеро" и "Ченгене скеле". Мониторинг на територията и околностите на ключовите за вида места.
Основна литература за вида: 1. Reiser, 1894; 2. Христович, 1890; 3. Elwes, Buckley, 1879; 4. Alleon, 1886; 5. Andersen, 1905; 6. Collections du Musee Sophia, 1907; 7. Върбанов, 1912; 8. Юркевич, 1904; 9. Molineux, 1930; 10. Harrisson, 1933; 11. Простов, 1964; 12. Простов, Смилова, 1983; 13. Дончев, 1984; 14. Нанкинов и др., 1997; 15. Nankinov, 1991; 16. Ignatov, 1994; 17. Nankinov et al., 1998; 18. Nankinov et al., 1999; 19. Michev et al., 2004; 20. Dimitrov et al., 2005; 21. Nankinov, 1994; 22. Michev, Profirov, 2003; 23. Nankinov et al., 2003; 24. Tucker, Heath, 1994; 25. BirdLife International, 2004; 26. Янков, 2002; 27. Heredia et al., 1996.
Автори Милко Димитров, Петър Янков
*Тези наблюдения не са внесени и/или одобрени в Националния комитет по редките видове птици в България, поради което остават несигурни.
