Никаринус
Nicarinus poecilopterus (Stein, 1863)
Разред Мрежокрили насекоми (Neuroptera)
Семейство Мравколъви (Myrmeleontidae)
Природозащитен статус: в България : критично застрашен CR [A2c; B1ab(iii)+2ab(ii)].
Общо разпространение. Среща се в Южна Италия, Хърватия, Южна България, Гърция, Западна и Южна Мала Азия, Сирия, Южен Иран, Туркменистан и Афганистан.
Разпространение и численост в България. Известен е само от покрайнините на Карлово, където са намерени 3 индивида от юни до август 1968 г. [1]. Липсват данни за числеността на тази реликтна популация. Единственото находище на Nicarinus poecilopterus у нас е силно променено от човешката дейност. Поради това не може да се твърди със сигурност дали видът още се среща в това изолирано от останалата част на ареала му находище.
Местообитания. Ксерофилен вид, който обитава открити площи с тревиста растителност и единични храсти. Част от местообитанието в България представлява културна площ с градини и отделни овощни дървета.
Биология. Слабо позната. Възрастното насекомо е топлолюбиво и сухолюбиво. Среща се от втората половина на юни до август. Активно е нощем и се привлича от светлина. Ларвата е хищник. Храни се с дребни членестоноги с мека външна обвивка. Линее два пъти. Цикълът на развитие трае две години. Презимуващ стадий е ларвата.
Близки видове. Няма.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на естествената тревна растителност в резултат на урбанизация. Ограничено разпространение и ниска плътност. Тези фактори водят до риск за съществуването на реликтната популация в България.
Предприети мерки за опазване. Няма.
Необходими мерки за опазване. Изследване на статуса на местообитанието, което е под силен антропогенен натиск. Изследване на числеността и площта на единствената популация в страната.
Основна литература за вида: 1. Popov, 1996.
Автор Алекси Попов
