Сирман
Neogobius syrman (Nordmann, 1840)
Разред Костуроподобни (Perciformes)
Семейство Попчета (Gobiidae)
Природозащитен статус: в България: изчезнал EX, международен: IUCN [DD]; БеК-ІІІ.
Общо разпространение. Понто-каспийски реликт. Среща се в езера и естуари в северозападната част на Черно и Азовско море, както и в северната част на Каспийско море.
Разпространение и численост в България. В миналото е съобщаван само от бургаските езера Мандра и Вая [1, 2, 3]. Улавян е и в устията на реките Факийска и Изворска [4, 5]. През последните 30 години няма информация за намирането му.
Местообитания. Основните местообитания, в които се среща видът, са крайбрежни сладководни и бракични езера, реки, естуари и морски плитчини (до 6 m дълбочина, включително и морски заливи).
Биология. Достига полова зрялост на 2 години. Размножава се порционно от март до началото на май, като мъжкият изгражда своеобразни гнезда под и между камъните, които охранява. Плодовитостта е между 350 и 1500 хайверни зърна. Храни се с хайвер, ракообразни, мекотели, ларви на насекоми и дребни риби [6, 7].
Близки видове. В България се срещат общо 23 вида от семейство Gobiidae. От тях сирманът се различава по овалната си глава и голямата уста с горна челюст, издадена пред долната.
Отрицателно действащи фактори. Основните фактори, довели до изчезването на вида, са: загуба (деградация) на местообитанията, свързана с промяна в хидрологичния режим на Бургаските езера; замърсяване на водите; инфраструктурно развитие; интродуциране на чужди видове – конкуренти.
Предприети мерки за опазване. Видът е включен в ЧКБ (1985) и в "Червена книга на Черно море" (1999).
Основна литература за вида: 1. Стоянов и др., 1963; 2. Георгиев, 1966; 3. Георгиев, 1967; 4. Пешев, 1970; 5. Карапеткова, 1976; 6. Берг, 1949; 7. Световидов, 1964.
Автори Тихомир Стефанов, Янаки Сивков, Теодора Тричкова
