Качулата червеноглава потапница
Червеноклюна потапница, мерджан юрдек, северняк, индиянка
Netta rufina Pallas, 1773
Branta rufina Pall.: Elwes, Buckley, 1870: 340; Fuligula rufina (Pall.): Reiser, 1894: 188.
Разред Гъскоподобни (Anseriformes)
Семейство Патицови (Anatidae)
Природозащитен статус: в България: изчезнал EX, ЗБP-III; международен: ДП-I; БеК-III; ECS-Spec 3; БоК-II.
Общо разпространение. Сарматски вид, който гнезди нередовно в изолирани места в Централна и Южна Европа и Мала Азия. Ареалът е по-компактен в европейската част на Русия и Азия. Зимува по крайбрежията на Средиземно, Черно и Каспийско море, в Средния Изток и Индия. В Европа има тенденция за увеличение на популацията.
Разпространение и численост в България. Сега е преминаващ и зимуващ, в миналото съобщаван като обикновен гнездещ вид за Черноморското крайбрежие. Срещал се е в ниска численост във влажни зони по р. Дунав – Белене, Сребърна. Установяван е да гнезди и в Шабленското и Дуранкулашкото езеро, Бургаските езера и др. [1, 2]. От началото и средата на 90-те години няма потвърдено гнездене на вида в страната. Възможно е през отделни години единични двойки да правят опити за гнездене или да остават в страната, но от 90-те години досега няма данни за намерени гнезда или малки [3, 4]. През зимата е установен в най-голяма численост в Бургаския залив (700 индивида през 1941 г.) [5] и Варненското езеро (320 индивида през 1984 г.); след 1988 г. зимната численост на вида в страната спада значително [6].
Местообитания. Блата и езера с богата подводна растителност и обширни тръстикови масиви. По време на миграции и зимуване – по Черноморското крайбрежие, където предпочита закътани малки заливичета.
Биология. Пристъпва към размножаване през втората половина на април. Мъти най-често на брега във висока блатна растителност. Гнездото е застлано с пух, като снася най-често 8–10 яйца. Основно растителнояден вид – семена, листа, стъбла и други части на водни и водолюбиви растения (най-вече харови водорасли). Храната добива под водната повърхност, чрез потапяне на главата, човката или предната част на тялото.
Близки видове. Монотипен, няма близки видове.
Отрицателно действащи фактори. Унищожаване и деградация на местообитанията; промишлен риболов с мрежи, замърсяване на водоемите.
Предприети мерки за опазване. Защитен вид от 1962 г. Включен в ЧКБ (1985) като рядък. Едни от основните находища по р. Дунав са обявени за защитени територии – Орсоя, Сребърна, Калимок и о. Белене, като за последните 2 влажни зони се предвижда възстановяване на водния режим. Гнездовите находища по Черноморието – Ятата и Пода, също са защитени. Има разработени Планове за управление за Пода и Сребърна. Предстои разработване на национален план за опазването на вида и на Планове за управление и възстановяване на влажните зони – важни бивши гнездови находища. Обсъждат се и възможности за разработване на подходящи агро-екологични мерки за рибовъдните стопанства с цел привличане на вида към гнездене; както и на програма за размножаване на затворено с цел възстановяването му в дивата природа.
Основна литература за вида: 1. Ivanov, 1985; 2. Nankinov et al., 1997; 3. BSPB, in press; 4. Petkov, in press; 5. Kumerloeve, 1957; 6. Michev, Profirov, 2003.
Автор: Николай Петков
